Достатъчно време за любов [bg]

Минерва, аз ги накарах да си дадат обет за цял живот, обаче не разчитах, че ще го спазят. О, ефимерните често запазват брака си до края на дните си, но що се отнася до останалото… дяволът не стои мирен. Лита беше наивна, дружелюбна, сексуално предизвикателна; въпрос на време беше да се препъне с ниските си токове и когато падне по гръб, да забрави да затвори краката си… Знаех, че ще стане точно така. Но не исках да се случва, преди да съм дообучил Джо. От рога невинаги боли глава. Просто момчето трябваше да разполага с време, за да порасне и съзрее, да придобие самоувереност — и тогава щеше да може да ги носи търпеливо и с достойнство… А Лита беше точно от типа жени, способни да го дарят с прекрасни разклонени еленови рога.

Намерих му работа — ловец на бисери и момче за всичко в малък изискан ресторант, като се договорих със собственика да му плащам за всяко ястие от валхалската кухня, което Джо се научи да готви правилно. Същевременно държах Лита на кораба — под предлог, че бременна жена не бива да излиза сама на улицата в такова лошо време, без да има подходящи дрехи. Бях обещал да й намеря такива дрехи, но се измъквах от въпросите й със заповед да не ме безпокой, тъй като съм твърде зает със стоката.

Тя възприе ситуацията напълно спокойно, само леко се нацупи. Валхала изобщо не й харесваше: гравитацията беше 1,7 g, а Лита беше свикнала с лукса на безтегловността — нямаше проблеми с издутия корем и гърдите, нито пък натоварване върху кръвоносните й съдове. А на планетата момичето се почувства значително по-тежко от преди; чувстваше се неудобно, боляха я краката. Късчето от Валхала, което се виждаше през люка, приличаше на замръзнал ад. Предложението ми да дойдат с мен на Лендфол бе прието с искрена радост.

Но тъй като Валхала беше единственото ново място, което някога е посещавала, Лита искаше да я огледа. След като приключих с разтоварването на стоката, взех размерите на момичето и й намерих топла горна дреха в местен стил, но й изиграх и един мръсен номер: донесох й три чифта ботуши и й наредих да си избере един от тях. Двата чифта бяха обикновени работнически ботуши; третите бяха изящни, но с половин номер по-малки, отколкото трябваше.