Произход на политическия ред [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191526932
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Произход на политическия ред [bg]». Краткое содержание книги:
Но използването на чужденци за ядро на държавната военна мощ настъпва чак след завладяването на Трансоксиана в Централна Азия по времето на халифите ал–Мамун [813–833] и ал–Мутасим (833–842), когато голям брой турски племена биват включени в империята. Арабската експанзия е спряна, когато се сблъсква с живеещите в степите на Централна Азия турски племена, чиито ненадминати бойни умения признават мнозина арабски автори. Но турците не могат да бъдат мобилизирани като племенни звена, които да се бият на страната на халифа, тъй като те също споделят дефектите на племенната организация. Вместо това са взимани като отделни роби и обучавани за войници в една племенно необвързана армия. Ал–Мамун създава войскова част от четири хиляди турски роби, известни като мамелюците, ядро, което се разраства до почти седемдесет хиляди при управлението на ал–Мутасим. Тези воини са издръжливи номади, наскоро приели исляма и въодушевени от мюсюлманската кауза. Те стават ядрото на армията на абасидите „заради тяхното превъзходство над другите раси по мъжество, доблест, смелост и безстрашие". Един наблюдател на кампаниите на ал–Мамун вижда:
Два реда конници от двете страни на пътя в близост до мястото за почивка... Редицата от дясната страна на пътя се състоеше от сто турски конници. Редицата от лявата страна на пътя се състоеше от сто конници от „други" [т.е. араби]... Всички бяха подредени в боен ред в очакване на пристигането на Мамун... Беше пладне и стана много горещо. Когато Мамун пристигна, видя, че всички турци са яхнали конете си, с изключение на трима–четирима, докато „цялата сбирщина"... беше се натъркаляла по земята.
Ал–Мутасим организира турците в мамелюкски полк и премества столицата от Багдад в Самара заради проявите на насилие между местните жители и турските бойци. Той им осигурява специално обучение в техни собствени академии, купува им турски робини, за да се оженят, и им забранява да се смесват с местните хора, като по този начин създава военна каста, строго обособена от заобикалящото я общество.
Идеята, че съществува напрежение между лоялността към семейството и праведния политически ред, датира от ранните времена на западната политическа философия. „Държавата“ на Платон е дискусия между философа Сократ и група млади мъже за същността на един „праведен град–държава", който се опитват да създадат „на думи" Сократ ги кара да се съгласят, че праведният град ще има нужда от една класа от стражи, които са особено смели или горди при защитата на града. Стражите са воини, чийто пръв принцип е да допринасят добро на приятелите и вреда на враговете; те трябва да бъдат обучени старателно да служат на обществото чрез правилно използване на музиката и гимнастиката.
Книга пета от „Държавата" съдържа прочутото обсъждане на комунизма на жените и децата на стражите. Сократ посочва, че сексуалното желание и желанието за деца са естествени, но че семейните връзки се конкурират с лоялността към града, който стражите защитават. Поради тази причина, твърди той, трябва да им се каже „благородната лъжа", че те са деца на земята, а не на биологични родители. Той твърди, че те трябва да живеят заедно и да не им се разрешава да се оженват за отделни жени, а по–скоро да правят секс с различни партньорки и да отглеждат децата си заедно. Естественото семейството е враг на общественото благо:
Нали както казаното по–рано, така и казаното сега още повече потвърждава, че те са именно истински защитници и че те не разкъсват държавата, като всички не наричат „мое" едно и също нещо, а един нарича едно нещо, а друг друго; един мъкне в собствената си къща всичко, което може да получи от другите, а пък друг също влачи друго в своята собствена къща, като завежда в нея и собствена жена и собствени деца, които като негови собствени биха му създавали особени лични удоволствия и скърби?[76]
Изобщо не е ясно дали Сократ или Платон вярват, че такъв комунизъм е възможен; в действителност събеседниците на Сократ по–късно изразяват значителен скептицизъм относно това дали праведният град „на думи" може да се изгради като истински град. Целта на дискусията е да се подчертаят постоянните напрежения, които съществуват между личните родствени връзки на хората и техните задължения към един по – всеобхватен обществен политически порядък. Изводът е, че всеки успешен порядък трябва да потисне силата на родството чрез някакъв механизъм, който да накара стражите да поставят своите връзки с държавата по–високо от любовта си към семейството.