Светлина в пукнатините [bg]

А какво бе пришила от вътрешната й страна? Не и инициалите си. Разбира се, че не. В мига, в който се бяха родили момичетата, тя бе престанала да бъде Мари-Ариет. Станала бе Мама. МА.

Може би все пак това бе ключът към същността на Констанс. И може би, когато го бе приготвила като подарък за Мирна, Констанс бе дала знак, че е готова най-сетне да се освободи. От миналото. От озлоблението.

Гамаш се почуди дали Констанс и сестрите й в крайна сметка са разбрали, че родителите им не са ги продали на държавата и че момичетата фактически са били "отчуждени" — насилствено отнети.

Дали накрая Констанс бе осъзнала, че майка й я е обичала? Това ли бе албатросът, който бе тежал на шията й през целия й живот? Не някакво ужасно зло, а ужасът, който бе съпътствал твърде късното осъзнаване, че никой не й е причинил зло. Че е била обичана през цялото време.

Кой нарани те толкова непоправимо?

Може би отговорът, поне за петзначките и за Рут, бе лесен.

Сами си го бяха причинили.

Рут бе написала стихотворението и си бе навлякла ненужното бреме на вината, а петзначките бяха повярвали в една лъжа и не бяха проумели, че родителите им ги обичат.

Гамаш отново сведе очи към шапката, завъртя я в ръцете си и огледа декорацията от ангелски силуети. После я остави.

— Как е възможно това да е ключ към дома й? — запита. — Ангелите означават ли нещо според вас?

Мирна отправи взор през прозореца, към селския площад и кънкьорите и поклати глава.

— Вероятно не означават нищо — предположи главният инспектор. — Защо пък северни елени, борчета или снежинки? Мотивите, които мадам Уеле е избрала за другите шапки, са просто весели символи на зимата и Коледа.