Светлина в пукнатините [bg]

— За какво си говорим? — намеси се Оливие, докато сервираше пред Мирна и Гамаш по една чиния палачинки с боровинки и бекон.

— За мен — каза Габри. — За мен, за мен, за мен.

— А, чудесно! — възкликна Оливие и донесе още един стол. — От трийсет секунди не сме си говорили на тази тема. Сигурно са се случили страшно много нови неща.

— Всъщност бих искал да ви попитам нещо вас двамата — рече Гамаш. Мирна му подаде каничката с кленов сироп.

— Oui? — кимна Оливие.

— Отваряли ли сте си подаръците от Констанс? — поинтересува се главният инспектор.

— Не, сложихме ги под елхата. Искате ли да ги разопаковаме?

— Няма нужда. Вече зная какво ви е подарила.

— Какво? — попита Габри. — Кола? Пони?

— Няма да ви разкривам, само ще кажа, че според мен е нещо, което можете да използвате.

— Намордник? — предположи Оливие.

— За какво си говорим? — включи се и Клара и си дръпна стол. Бузите й бяха зачервени, носът й течеше и Гамаш, Габри, Мирна и Оливие вкупом й подадоха салфетки в точния момент.

— За подаръци — отвърна Оливие. — От Констанс.

— Не си говорим за теб? — обърна се Клара към Габри.

— Да, знам. Извращение! Макар че, ако трябва да сме честни, тъкмо обсъждахме подаръците, които Констанс е приготвила за мен.

— За нас — поправи го Оливие.

— Да, и аз имам подарък от нея — рече Клара и се обърна към Гамаш. — Вие ми го донесохте онзи ден.

— Разопаковахте ли го?

— Боя се, че да — призна Клара и си взе парченце бекон от чинията на Мирна.

— Ето затова държа подаръците си за теб под моята елха, докато не дойде Коледа — заяви Мирна и дръпна чинията си по-далече от художничката.

— Какво ти е подарила Констанс? — поинтересува се Габри.

— Това.

Клара размота шала от врата си и го подаде на Мирна, а тя го пое и се загледа с възхита в яркия и свеж зелен цвят.

— Какво е това? Хокейни стикове? — Мирна сочеше мотивите в двата края на шала.

— Четки за рисуване — поясни Клара. — Отне ми известно време да го проумея.

Мирна върна шала на приятелката си.

— О, хайде и ние да си видим подаръците! — въодушеви се Габри. Хукна нанякъде и докато се върне, Мирна и Гамаш вече бяха закусили и пиеха второ cafe au lait. Габри подаде единия пакет на Оливие, а другия задържа за себе си. Бяха еднакви — и двата бяха увити в яркочервена хартия, изпъстрена с червенобели захарни пръчки.

Габри разкъса опаковката на своя подарък.

— Ръкавици! — възкликна така, сякаш виждаше едновременно пони и кола, комбинирани в един великолепен подарък.

Пробва ги и се зарадва:

— Даже ми стават! Много е трудно да се намерят ръкавици за големи ръце като моите. Нали знаете какво казват за големите ръце…

Никой не продължи мисълта му.

Оливие премери своите ръкавици. И те прилягаха точно.

Всяка от тях бе украсена с яркожълта месечина.