Светлина в пукнатините [bg]

Мирна прошепна думите от стихотворението, докато гледаше Рут и Роза, които със склонени глави си проправяха път през снега. Към дома.

— Всички си имаме свои албатроси — промълви тъмнокожата жена.

— Или патици — добави Клара и приклекна до креслото, където седеше приятелката й. — Добре ли си?

Мирна кимна.

— Искаш ли да останеш насаме?

— Само за няколко минути.

Клара се изправи, целуна Мирна по главата и излезе.

Но Арман Гамаш не си тръгна. Изчака да се затвори вратата, която свързваше бистрото с книжарницата, после седна на стола, който бе освободила Рут, и впери поглед в Мирна.

— Какво има? — попита детективът.

Мирна вдигна плетената шапка и си я сложи. Стоеше на главата й като светлосиня крушка. Свали я и я подаде на Гамаш. След като я огледа, той я остави върху коляното си.

— Не е плетена специално за вас, нали?

— Не. А и не е нова.

Главният инспектор бе забелязал, че вълната е износена и тук-там сплъстена на топчета. Забеляза и друго — от вътрешната страна на шапката бе пришито етикетче. Гамаш надяна очилата си за четене и поднесе шапката толкова близо към лицето си, че грубата вълна почти се отри в носа му.

Трудно му бе да разчете етикета — буквите бяха много ситни и размазани.

Свали очилата си и върна шапката на Мирна.

— Според вас какво пише?

Едрата жена се вгледа с присвити очи. Накрая рече:

— "МА".

Главният инспектор кимна, докато несъзнателно въртеше в ръце очилата си.

— "МА" — повтори той и насочи взор навън, през прозореца. Погледът му бе разфокусиран. Опитваше се да види нещо невидимо.

Идея, мисъл. Цел.

Защо някой бе пришил етикетче с буквите "МА" към шапката?

Детективът знаеше, че това етикетче бе същото като онези, които откриха на другите шапки в дома на Констанс. Шапката на Констанс бе украсена със северни елени и надписана с "МК". Мари-Констанс.

Маргьорит бе носила шапка с инициали "ММ". Мари-Маргьорит.

Шапката на Жозефин бе с буквите "МЖ".

Гамаш сведе поглед към шапката, която държеше в ръка. "МА".

— Може да е била на майка им — предположи Мирна. — Така ще да е било. Изплела е по една за момичетата и една за себе си.

— Толкова е малка! — удивляваше се главният инспектор.

— Хората са били по-дребни в онези времена — отбеляза Мирна и Гамаш кимна в съгласие.

Вярно беше. Особено за жените. Дори съвременните квебекчанки бяха по-скоро миньони. Детективът отново погледна шапката. Дали би станала на зряла жена?

Може би.

А и имаше логика Констанс да я е запазила, ако е била единственият й спомен от майка й. В дома на петзначките не бе открита нито една снимка на родителите им. Но бяха притежавали нещо много по-ценно. Шапки, които майка им бе изплела за тях.

По една за всяка и една за самата нея.