Светлина в пукнатините [bg]

Книжарката кимна.

— Значи, при първото си идване е казвала, че не възнамерява да се връща? — рече Гамаш и всички го изгледаха странно. Вече го бяха разбрали, защо бе нужно да повтаря?

— Така е — съгласи се тъмнокожата жена.

Гамаш се изправи:

— Може ли да дойдете с мен?

Имаше предвид Мирна, но всички тръгнаха по петите му и минаха през вратата, която свързваше бистрото с книжарницата. Рут вече беше там и тъпчеше книги в огромната си чанта, чието дъно отдавна бе приело формата на бутилка скоч. Роза стоеше край стопанката си и изгледа новодошлите, когато влязоха.

Хенри спря като вцепенен и легна на пода. После се претърколи.

— Ставай, клето същество! — нареди Гамаш на любимеца си, но Хенри само го погледна от долу нагоре и размаха опашка.

— Боже! — прошепна Габри театрално. — Представете си децата им. С големи уши и големи крака.

— Какво искате? — попита Рут.

— Това е моят магазин — заяви Мирна.

— Не е магазин, а библиотека — Рут затвори чантата си със замах.

— Идиотка! — промърмориха двете жени едновременно.

Гамаш се приближи до голямата коледна елха.

— Може ли да ги погледнете? — помоли той Мирна, като посочи подаръците под дръвчето.

— Знам какво има вътре. Лично съм ги опаковала. Те са за всички присъстващи и Констанс.

"И Констанс" — помисли си Гамаш. Същото както преди, дори след смъртта й.

— Все пак погледнете, моля.

Едрата жена коленичи и се разрови в купчината опаковани подаръци. Накрая издърпа един, който бе увит в яркочервена хартия на червено-бели захарни пръчки.

— Бихте ли прочели картичката? — прикани я Гамаш.

Мирна се изправи на крака с усилие и разгъна картончето. "На Мирна — прочете. — Ключът за моя дом. С обич, Констанс."

— Какво означава това? — попита Габри, като местеше погледа си от едно лице на друго и накрая го спря върху Гамаш.

Но главният инспектор не можеше да откъсне очи от опакования подарък.

— Отворете го, ако обичате — помоли той.