![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
Елиът спря и се обърна към океана.
— Но ако е имало друга бележка, в която някаква жена се появява с някаква история, която някоя друга армейска дивизия обявява за „неуравновесена“? Според архивните документи комендантът на Равенсбрюк твърдял, че в лагера няма британки. Какво би могъл да си помисли един съюзнически офицер, ако жена като Либърти се появи и твърди, че е изпратена във Франция, че е била в Равенсбрюк и е англичанка? Може би е било по-лесно да се представи за французойка. Някои от жените от УСО използвали френските си нелегални имена в Равенсбрюк. Били свикнали да се представят за някой друг. Животът им зависел от това.
Някаква вълна се разби шумно в краката им и облаци затулиха луната, като затъмниха светлината, сякаш нощта също оплакваше жените, за които Елиът говореше.
— Най-малко една от жените се оказала погрешно идентифицирана за известно време – продължи той. – Соня Олшанески, която загинала в концентрационния лагер Нацвайлер, дълго време била смятана за друг агент – Нора Инейат Кан. Неколцина оцелели разгледали снимките на Вера, на Нора и потвърдили, че Нора била в Нацвайлер и загинала там. Много по-късно Вера открила, че Нора е била разстреляна в Дахау през 1944 година.
Кат затвори очи. Толкова много концентрационни лагери. Толкова много жени, загубили живота си, за да сложат край на една война. И такова голямо объркване по отношение на това кои били и каква роля били изиграли за разгрома на нацистите през 1945 година.
— Добре. Може би е било възможно – Кат отвори очи и застана до Елиът, докато пълната луна отново се появи и нежно огря лицата им и морето. – Но защо да поддържаш заблудата, след като ситуацията се е уталожила?
Тя вече започваше да се интересува и от мотивите на тези жени – какво ги бе подтикнало да извършат всичко това.
— Някои французойки се опитали да говорят и да пишат за онова, което се случило с тях в Равенсбрюк – каза той. – Обаче издателите им казали, че никой няма интерес да преживява отново тези злочестини, че всички искат да продължат напред. Да забравят. Техните близки ги обвинявали, че си съчиняват, като настоявали, че такива неща не е възможно да са ставали. Никога няма да забравя написаното от един американски дипломат, който посетил жените, когато се върнали във Франция. Той пише, че били „конвой мъченици, страховито осакатени, прилични на скелети – ужасяваща гледка“. Така че те не разказвали какво им се е случило или защото никой не искал да ги чуе, или защото било твърде страшно, за да бъде изречено.
Съчувствието в думите на Елиът извика сълзи в очите на Кат. Беше го грижа за тези жени, които никога не бе срещал – разбираше тяхното мълчание, техните потиснати и неизречени страхове.
— Представи си да откриеш, след като си се върнал от такова място – продължи той, – че Съюзниците са заповядали през 1944 година никой лагер да не бъде освобождаван, защото това щяло да доведе до голяма бъркотия, твърде много изселени хора, което щяло да възпрепятства победата във войната. Представи си да откриеш, че е можело да бъдеш спасен по-рано, но било решено, че ще създадеш неприятности.
Елиът привлече Кат към себе си, като я притисна с гръб към себе си и обви с ръце кръста й. Тя наклони глава назад към гърдите му, а той зарови брадичка в рамото й, когато отново заговори.
— И представи си как успяваш да свържеш прекараните месеци в концентрационен лагер, където си бил измъчван, бит, гладуващ – с онова, което настъпва след войната. Петдесетте години. Правителствената пропаганда, която настоява жените да се върнат у дома и да готвят топла вечеря за съпрузите си. Да служат само за украса. След това модата ню лук. Сигурно им се е струвало нереално. Представи си какво е било да се опиташ да се нагодиш отново към този свят.
Кат разбра какво искаше да каже. Ню лук на Кристиан Диор – онези женствени рокли, онези наказателни корсети – това бе нейната работа. Спомни си как каза на Анабел, че петдесетсантиметровите талии на жените са били тъжен резултат от дажбите по време на войната. А какво можеше да се каже за онези жени, които не бяха имали лукса да получават дажби – оставени на милостта на лагерния комендант – и на които давали храна, която днес никой не би помислил да яде?