Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Ириди се затича към него, поглеждайки назад, сякаш очакваше някой да я следва. Ронин погледна зад нея, но успя да види само камъни от срутения таван.
— Ром… — промълви той, взирайки се напред.
Последно го беше видял, когато се появи и драконидът.
— Той трябваше да е с мен! — каза дренаята, когато стигна до магьосника. — Той беше…
— Истинско джудже-воин — довърши Ронин. — Той направи, каквото трябва. Нямаме избор…
Изражението на Ириди внезапно се промени и стана особено сериозно.
— Познавах го отскоро, но ще се постарая да почета жертвата му и да последвам примера му…
Магьосникът понечи да отвърне, но се наложи бързо да я сграбчи, преди друго парче от тавана да се стовари върху двамата. И макар да беше успял да избегне тази опасност, сега земята под краката им започна да се тресе. Трусовете, които Ронин бе усетил преди малко, сега бяха многократно по-силни. По целия под на пещерата се появиха цепнатини, от които изригнаха горещи газове. Пещерата стана задушаващо гореща. Ронин погледна към най-близкия проход, който всъщност беше твърде далеч. Част от него мислеше за Верееса, но той знаеше какво трябва да стори. Ронин сграбчи дренаята в ръце.
— Дръж се здраво и се моли да ми стигнат силите за още един опит!
— Но Зераку се нуждае от мен! Той знае, че не може да победи Даргонакс сам! Той се жертва за нас! За мен! Усещам го! Трябва да му помогна! Няма да позволя тази жертва да бъде напразна…
— Няма време да спорим! Дръж се здраво!
За щастие, последните джуджета и раптори успяха да се измъкнат от пещерата, защото в противен случай Ронин нямаше да може да им помогне. Той затвори очи и се концентрира… Тътен от експлозия изпълни ушите му… и почти веднага утихна.
Около Ронин цареше мрак, но той нямаше нужда да вижда добре, за да разбере, че двамата са се измъкнали навън. Освен това магьосникът можеше да чуе джуджетата, които се отдалечаваха от Грим Батол. Сред виковете им долавяше съскане, което значеше, че и няколко раптори са успели да се спасят.
Но дори и отвън земята продължаваше да се тресе. Ронин беше твърде слаб, за да рискува с още един скок след толкова много заклинания през последните няколко часа, и все пак се подготви точно за това. И изведнъж не просто земята изригна, а част от планината Грим Батол. А с това се появиха Даргонакс и Зераку.
Струйки лава се стичаха по драконите… и през тях. Мощното изригване на разтопена скала не ги притесняваше. Но въпреки това нещата не се развиваха много добре за Зераку. На огнената светлина от изригването етерният дракон изглеждаше по-прозрачен, отколкото Ронин смяташе за нормално, и сякаш той поемаше повечето удари.
— Зераку губи — изведнъж отсече Ириди, потвърждавайки опасенията на магьосника. — Твърде дълго време беше в плен и загуби много от същността си… и ми се струва, че Даргонакс продължава по някакъв начин да се храни от него…
— Това изобщо не ме изненадва!
Но сега други неща бяха по-важни за Ронин, неща, които го караха да прикове погледа си към опустошената планина. А на дренаята каза:
— Ириди, тук си в безопасност с джуджетата. Остани с тях!
— Ще се върнеш за Верееса, нали?
— И за Крас, ако е още жив, но да, най-вече за Верееса…
Жрицата кимна.
— Тръгвай! Знам какво трябва да се направи.
Той кимна, макар да изпитваше известна вина за това, че мислеше за едно-единствено същество в момент, когато опасност грозеше цял Азерот. Даргонакс трябваше да бъде спрян, ако това изобщо бе възможно. Но първо той щеше да открие съпругата си…
Ронин стисна зъби и се опита да се фокусира изцяло върху нея. Той се молеше да е достатъчно близо, за да може да се телепортира до съществото, което познаваше най-добре и което също толкова добре познаваше него. Ако беше жива, Ронин щеше да я открие. В противен случай, дори Синестра и ужасното й създание щяха да разберат колко силна може да бъде яростта на магьосника… независимо дали накрая Ронин щеше да е постигнал единственото собствената си смърт.
Двадесет и три
Лавата беше навсякъде и въпреки че Кориалстраз по-рано се беше излекувал с нея, както беше обяснил и на Верееса, времето, в което можеше да оцелее в нея все пак бе ограничено. И той почти беше достигнал границата. Червеният дракон не знаеше къде е Синестра. Около него вилнееха прекалено много първични сили и енергии. Грим Батол бе толкова пропита с магия, че не бе възможно да се определи точно величината им. Всеки път, когато Кориалстраз си помислеше, че е разбрал всичко, планината го опровергаваше.