Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Тибуртиус, значи, замина за Рига и ще навести повторно годеницата си през август? Ех, наистина ще стане весело тогава у нас, на „Менгщрасе“ — много по-весело, отколкото всички вие можете да предвидите, защото не знаете по какви странни причини аз съм тъй чрезмерно радостен и изненадан от годежа на мамзел Клара и за какво чудесно съвпадение се касае. Да, моя чудесна госпожо майко, ако аз днес благоволявам да изпратя тържествено от Амстел за Балтийско море съгласието си за земното щастие на Клара, това става съвсем просто, при условие, че с обратна поща ще получа саморъчно от тебе също такова съгласие относно също такава работа! Бих дал три звонкови жълтици да можех да видя лицето ти, а особено лицето на нашата неустрашима Тони, когато ще четете тия редове... Но да минем на въпроса.

Моят малък, чист хотел, с хубава гледка към канала, е разположен в средата на града, недалеко от борсата, а работата, заради която дойдох тук (касаеше се за създаването на нова, ценна връзка — знаеш, че предпочитам да върша тия неща лично), се развива още от първия ден по един желателен начин. Понеже в града ме познават добре още от годините на търговското ми учене тук, бях търсен много и в обществото, макар че много семейства са на морски бани. Бях на малки вечеринки у ван Хекдомови и Мьоленови, а още на третия ден след пристигането си трябваше да се облека официално, за да присъствувам на една вечеря у моя бивш шеф господин ван дер Келен, която той даваше след сезона и очевидно в моя чест. На трапезата седях до — би ли ви доставило удоволствие да гадаете? — госпожица Арнолдсен, Герда“ Арнолдсен, бивша съпансионерка на Тони; присъствуваха също нейният баща, голям търговец и негли още по-голям виртуоз-цигулар, омъжената му дъщеря и нейният съпруг.

Спомням си прекрасно, че Герда — позволете още отсега да я наричам само по име — още като съвсем младо момиче, още когато учеше у мамзел Вайхброт на „Мюленбринк“, ми направи силно и почти незаличимо впечатление. Сега обаче я видях отново: по-едра, по-развита, по-хубава, по-духовита... Позволете ми да не описвам външността й, тъй като скоро ще можете да я видите със собствените си очи; пък и не желая да преувеличавам.

Можете да си помислите, че намерихме много допирни точки за занимателен разговор на трапезата, но още след супата ние напуснахме областта на старите анекдоти и минахме към по-сериозни и по-увлекателни неща. В музиката не можех да вървя в унисон с нея, тъй като ние, достойните за окайване Буденброкови, разбираме твърде малко от това изкуство. Но с нидерландската живопис бях запознат по-добре, а в литературата се разбрахме напълно.

Времето наистина летеше. След вечерята аз помолих да бъда представен на стария господин Арнолдсен, който прояви към мене изключителна любезност. По-късно в салона той изнесе малък цигулков концерт, на който свири и Герда. Тя изглеждаше великолепно и макар че аз нямам понятие от цигулка, пак разбрах, че тя умее да свири на инструмента си (истински страдивариус) така, че човек усеща сълзи в очите си.