Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
На следния ден направих визита на Арнолдсенови, които живеят на „Буйтенкант“. Най-напред ме прие една възрастна компаньонка, с която трябваше да говорим на френски, но скоро дойде Герда и ние разговаряхме близо един час както предишния ден, само че този път се сближихме още повече, стремяхме се още повече да се разберем и опознаем. Пак стана дума за тебе, мамо, за Тони, за нашия хубав стар град и за моята дейност там...
Още този ден взех твърдо решение, което гласеше: тази или никоя друга, сега или никога! Срещнах се още веднъж с нея на градинско увеселение у моя приятел ван Свинден, после бях поканен на едно малко музикално соаре у Арнолдсенови, на което се опитах да направя на младата дама едно половинчато и нерешително признание; отговорът беше насърчителен. И една заран преди пет дни отидох у господин Арнолдсен и го помолих за позволение да поискам ръката на дъщеря му. Той ме прие в частната си кантора.
— Драги консуле — каза той, — вие сте ми във висша степен добре дошли, колкото и тежко да ми е на мене, стария вдовец, да се разделя с дъщеря си. Но какво ще каже тя? Тя до вчера държеше твърдо на решението си да не се омъжи никога. Имате ли известни шансове?
И той беше крайно учуден, когато му отговорих, че госпожица Герда наистина ми е дала основание да храня надежда.
Той й дал няколко дни срок да си помисли и аз вярвам, че от егоизъм я е посъветвал да не се омъжва. Но безполезно: аз съм неин избраник и вчера следобед ние се сгодихме официално.
Не, мила мамо, не те моля сега да благословиш писмено тая връзка, защото в други ден си заминавам оттук, но ще взема обещание от Арнолдсенови, че те — бащата, Герда и омъжената й сестра — ще ни дойдат на гости през август и тогава ти без друго ще признаеш, че тя е най-подходящата за мене. Защото, вярвам, няма да имаш нищо против, че Герда е само три години по-малка от мене?! Надявам се, не си мислила никога, че бих могъл да взема за жена някоя подевка от средата на Мьолендорпфови, Лангхалсови, Кистенмакерови, Хагенщрьомови.
А що се касае до „партията“... Ах, почти се страхувам, че Стефан Кистенмакер и Херман Хагенщрьом, и Петър Дьолман, и вуйчо Юстус, и целият град ще започнат да си намигат дяволито, когато узнаят каква е „партията“, защото моят бъдещ тъст е милионер... Боже мой, какво да ти кажа по тоя въпрос? В нас има толкова половинчати неща, които могат да бъдат тълкувани така или иначе. Аз обожавам с ентусиазъм Герда Арнолдсен, но съвсем нямам намерение да надничам много дълбоко в душата си, за да установя дали и доколко голямата зестра, която доста цинично ми пошушнаха на ухо още при първата среща, е допринесла за тоя ентусиазъм. Аз я обичам, но моето щастие и моята гордост стават много по-големи при мисълта, че тя, ставайки моя жена, в същото време донася на фирмата ни значителен добавъчен капитал.
Мила мамо, приключвам това писмо, което пред вид обстоятелството, че само след няколко дни ще можем да поприказваме устно за моето щастие, стана вече прекалено дълго. Пожелавам ти приятно и полезно прекарване на баните и те моля да поздравиш най-сърдечно от мене всички у дома.
С предана обич
твой послушен син Т.