За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
По времето на Юстиниан много философи, притеснявани от християнството, са се оттеглили в Персия, близо до Хосрое. Това, което прави най-силно впечатление — казва Агатий, — е, че полигамията е била позволена даже на хора, които не са се въздържали от прелюбодеяние.
Многоженството — кой би помислил това! — води до онази любов, която природата отрича, тъй като едно безпътство води след себе си друго. Разказите свидетелствуват, че по време на вълненията в Константинопол при свалянето на султан Ахмед народът, който разграбил дома на кияита, не намерил там нито една жена. Говори се, че в Алжир се стигнало дотам, че в повечето сараи нямало никакви жени.
Глава VII
За еднаквото отношение към жените при многоженството
От закона за многоженството произтича изискването за еднакво отношение към жените. Мохамед, който разрешава четири жени, изисква те да бъдат еднакви във всичко: храна, облекло, съпружески задължения. Същият закон е бил установен и у малдивите — допускало се е брак с три жени.
Законът на Мойсей е изисквал даже, ако някой ожени сина си за робиня, а след това за свободна жена, да не отнема от първата нито облеклото, нито храната, нито задълженията. На новата съпруга можело да се даде повече, но от първата да не се отнема нищо.
Глава VIII
За отделянето на жените от мъжете
Една от последиците на многоженството е, че у сладострастните и богати народи някои от мъжете имат много голям брой жени. Естественият резултат от тази многочисленост е изолацията на жените и тяхното затворничество. Домашният ред изисква това; несъстоятелният длъжник се стреми да се укрие от преследващите го кредитори. Има такива климати, където моралното е безсилно пред физическото. Оставете един мъж насаме с жена: съблазните довеждат до падение; нападението е сигурно, съпротивата — нищожна. В тия страни вместо нравствени предписания са нужни здрави ключалки.
Една класическа китайска книга вижда чудо на добродетелта в това човек, оставен насаме с жена, да не я изнасили.
Глава IX
Връзката на домашното управление с политическото
При републиканското управление гражданинът се намира в условията на един ограничен, равен, умерен живот; върху всичко личи печатът на обществената свобода. Властта над жената тук не може да бъде достатъчно силно упражнявана; и когато тази власт бива наложена от климата, най-подходяща форма за нея се оказва управлението на единия, монархическото. Ето една от причините за така трудното установяване на народно управление в Ориента.
Обратно — робството на жените е напълно в духа на деспотическото управление, което охотно злоупотребява с всичко. Затова виждаме как в Азия деспотическото управление винаги е вървяло ръка за ръка с домашното робство.
При управление, където преди всичко се изисква спокойствие и където доведеното до крайност покорство се нарича мир, жените трябва да бъдат затворени; техните интриги биха могли да имат съдбоносно значение за мъжа. Управление, което няма време да изучава поведението на поданиците, се отнася към тях с подозрение дори само за това, че то се проявява и усеща.
Да предположим за момент, че лекомислието и нескромността, симпатиите и антипатиите на нашите жени, техните големи и малки страсти се пренесат в една от държавите в Ориента и се пренесат със стремителността и свободата, с която те се проявяват у нас. Кой баща на семейство би могъл да има поне минутка спокойствие? Навсякъде подозрителни хора, навсякъде врагове; държавата би се разтърсила и биха се пролели потоци кръв.
Глава X
Принципът на морала в Ориента
Колкото при многоженството семейството се разстройва, толкова законите са длъжни да привличат към центъра отделилите се части; колкото повече различия има в интересите, толкова законите трябва да водят към единство на тия интереси.
Това се постига главно чрез преграждането. Жените трябва да бъдат отделени от мъжете не само чрез стените на дома, но даже и вътре в тези стени — така че да образуват нещо като семейство в семейството. Оттук произтича всичко онова, което съставя нравствеността на жената: срамежливост, целомъдрие, сдържаност, мълчаливсст, кротост, послушание, почтителност, любов и най-сетне — една обща насоченост на чувствата към най-хубавото нещо на света — привързаността към семейството.
Жените, естествено, имат да изпълняват толкова много свойствени на тях задължения, че не бива те да бъдат отделени от всичко онова, което би могло да им внуши други мисли; от всичко, което се третира като развлечение; от всичко, което се нарича дела.