Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Да не би да чувам врана да нарича гарвана черен? Или не държите да чуете какво предложих на Доран Мартел?

Варис се изкикоти.

— Може би птиченцата ми го казаха.

— Нима? — Точно това искаше да чуе. — Продължете.

— Дорнците засега се държаха настрана от тези войни. Доран Мартел е свикал знамената си, но нищо повече. Омразата му към дома Ланистър е добре известна и общото мнение е, че ще се присъедини към лорд Ренли. Вие искате да го разубедите.

— Всичко това е очевидно — каза Тирион.

— Единствената загадка е какво можете да предложите за съюза му. Принцът е сантиментален човек и още скърби за сестра си Елия и милото й бебе. Еля — така я наричаше той.

— Моят баща веднъж ми каза, че един лорд никога не позволява на чувството да се изпречва на пътя на амбицията… и ако се окаже, че имаме свободно място в малкия съвет, след като лорд Джанос облече черното…

— Едно място в съвета не е за пренебрегване — призна Варис, — но ще бъде ли достатъчно, за да накара един горд мъж да забрави убийството на сестра си?

— Защо да го забравя? — Тирион се усмихна. — Обещал съм да му доставя убийците на сестра му, живи или мъртви — както предпочита. След като войната свърши, естествено.

Варис го изгледа проницателно.

— Птиченцата ми казват, че принцеса Еля е извикала… определено име… когато дошли за нея.

— Една тайна продължава ли да е тайна, когато я научат всички? — В Скалата на Кастърли беше общоизвестно, че Грегър Клегейн е убил и Еля, и детето й. Говореха, че изнасилил принцесата още с кръвта и мозъка на бебето й по ръцете си.

— Тази тайна е заклет на баща ви човек.

— Баща ми ще е първият, който ще ви каже, че петдесет хиляди дорнци си струват едно бясно псе.

Варис поглади напудрената си буза.

— А ако принц Доран поиска и кръвта на лорда, заповядал на рицарите да извършат деянието…

— Бунтът се водеше от Робърт Баратеон. В крайна сметка всички заповеди са произтичали от него.

— Робърт не беше в Кралски чертог.

— Нито Доран Мартел.

— Така. Значи — кръв за гордостта му и място в съвета — за амбицията му. Злато и земя — това се разбира от само себе си. Сладко предложение… но прекаленото сладко може да е отровно. Ако аз бях принцът, щях да поискам нещо повече преди да посегна към питата с мед. Някакъв знак, че не ме мамят, някаква сигурна гаранция срещу измяна. — Варис се усмихна с най-мазната си усмивка. — Чудя се, коя точно ще му предложите?

Тирион въздъхна.

— Знаете го, нали?

— Щом го поставяте така — да. Томен. Не бихте могли да предложите Мирцела едновременно на Доран Мартел и на Лиза Арин.

— Напомнете ми никога повече да не играя с вас тези игрички на отгатване. Мамите.

— Принц Томен е добро момче.

— Стига да успея да го измъкна от Церсей и Джофри, докато е още малък, би могъл дори да порасне добър мъж.

— И добър крал?

— Джофри е крал.

— А Томен е наследник, ако нещо неприятно се случи с Негова милост. Томен, чийто нрав е толкова мил и забележително… податлив.

— Подозрителен ум имате, Варис.