Вещерите от Сарамир

Младежът остана загледан в нея за известно време, след което я контрира с въпрос:

— Защо си наблюдавала Кайку толкова много години?

Съжали, че го изтърси така необмислено. Въпросът сякаш се изплъзна от подсъзнанието му и се озова на езика му, без въобще да мине през мозъка му; въпреки това имаше предчувствието, че знае какво ще му отговори жената.

На устните на Асара заигра слаба усмивка и тя пусна ръцете му. Отпусна се назад и отпи глътка алкохол.

— Станах нейна прислужница по волята на Аления орден. Предишната й прислужница претърпя злополука.

Тейн не реагира по никакъв начин и жената продължи:

— Откриха я благодарение на своите методи — нямам никаква представа как правят това. Знаеха, че тя ще прояви… някакви сили рано или късно и ме помолиха да я наглеждам, докато това време настъпи. Нямаше начин да я накараме да се присъедини, преди да е разгърнала огнените си умения за първи път. Кой би повярвал в Различността на някого без доказателства?

Думите на Асара се стовариха в съзнанието на младия мъж като камък в каче гъст мед. Светът около него сякаш разми очертанията си, всичко се забави, а приказките на местните селяни се превърнаха в безсмислен шепот. От другата страна на грапавата маса красивите очи на спътничката му се взираха в лицето му, оценявайки ефекта на думите, които току-що беше чул.

— Ти обаче знаеше това, нали?

Тейн кимна безмълвно, насочвайки погледа си надолу. Асара се забавляваше, осъзна той. Беше й задал въпрос, чийто отговор вече знаеше, и тя с удоволствие наблюдаваше как думите й се забиват в ребрата му като острието на копие.

— Донякъде — измърмори младежът, когато ироничното й мълчание му дойде в повече. — Когато я срещнах за първи път, тя бълнуваше за жена на име Асара. Каза ми, че си била убита от демон в гората. После ти се появи отново. Не ми даде никакво обяснение, а и аз не се заинтересувах допълнително.

— Помисли си, че не е твоя работа, нали? — презрително каза Асара. — Типично за един мъж.

— Не — рече Тейн. — Не, предполагам, че не исках да узная какво се е случило. Беше ме страх. Подозирах те от самото начало. Прибави към това огромното разстояние, което измина, за да я доведеш при Различната жена Кайлин, тайните между вас, в които не бях посветен, начина, по който си се променила… — Той въздъхна примирено. — Не съм малоумен, Асара. От деня, в който започна пътешествието ми, съм заобиколен от Различни.

— И въпреки това продължаваш да мислиш, че странстването ти е било предопределено от боговете, че си бил пощаден в името на определена цел; ала за Еню няма нищо по-чудовищно от един Различен. Опитай се да съчетаеш тези две неща, ако можеш.

Тейн наведе глава, а бръснатият му череп се открои на мъждукащата светлина от фенерите.

— Не мога. Ето защо ги избягвах.

— Ето каква е цялата истина — изрече жената и се наведе напред, приглаждайки един червеникав кичур зад изящното си ухо. — Кайку е Различна, надарена със способността да въздейства на Чаросплетието така, както правят Чаросплетниците. Обаче е опасна за себе си и другите; нуждае се от обучение. Дойдох на Фо поради няколко причини, едната от които беше да я предпазя да не се самоубие. Всеки следващ ден увеличава риска силите й отново да се развихрят неконтролируемо. В крайна сметка тя или ще изгори себе си, или ще бъде убита от онези, които се страхуват от нея. — Красавицата се отпусна назад, без да изпуска от поглед Тейн, без да спира да го гледа преценяващо. — Обещах на Кайлин, че ще я привлека в Лоното, и ще спазя обещанието си. Ако все още е жива, разбира се. Ще чакам в тази прокълната от духовете пустош, докато надеждата ми не умре. Това означава седмици, а навярно и месеци; ала натрупаните години имат свойството да смаляват времето, пък и аз съм търпелива жена.