Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Баща му, Ерис ту Джерибос, беше член на градския съвет на Амада, селище, затънтено дълбоко в Гората на Юна. Неговата голяма амбиция беше политиката, ала независимо че беше достатъчно умен, проницателен и ловък, за да напредва непрекъснато, онези черти на характера му, които го бяха отчуждили от съгражданите му, го дърпаха винаги назад.
Той бе много набожен и никой не би могъл да го обвинява за това; ала крайните му пуритански възгледи не се приемаха с много добро око от другите съветници. Той ги караше да се чувстват неловко и те се бояха да му предоставят повече власт, отколкото имаше в съвета; въпреки че знаеше това, той не направи никакъв компромис с убежденията си и продължи да отстоява непоколебимо онова, в което вярваше. Ето защо непрекъснато бе спохождан от разочарования и човечността му малко по малко се съсухряше, изпълвайки го с горчивина.
Обаче освен изключителната му набожност имаше и нещо друго — едно почти неопределимо качество, което можеше да бъде забелязано само от най-изтънчените сетива, поради което равните нему страняха от него, без сами да знаят защо. Той беше жесток. И въпреки че полагаше големи усилия да не се издаде пред обществото, по някакъв начин това се излъчваше от него и караше хората да настръхват. Навярно се дължеше на плоските му, студени очи, разположени навътре в черепа му, на извивката на върха на носа му или на слабото му, мършаво и изгърбено тяло. Каквото и да беше обаче, нещата, които вършеше тайно, стигаха и до обществения му живот, без значение дали го искаше, или не.
Той научи сина си да ловува, когато момчето беше на десет жътви. Тейн беше изключително способен ученик и ентусиазирано се захвана с лова, най-накрая открил нещо, което да задоволи строгия му родител. И ако беше забелязал яркия блясък в очите на Ерис, когато гледаше как хванатият заек се мята в капана, или с какво удоволствие прекършваше шийката на ранена птица, трябваше да се чувства щастлив, че баща му е доволен, и не толкова щастлив, когато той се нахвърляше върху него без предупреждение, както обикновено ставаше.
Веднъж, когато беше на дванадесет жътви, се разхождаше в гората и попадна на баща си, който тъкмо одираше един джедх — лишена от козина, дългомуцунеста разновидност на дивите кучета, обитаващи северните части на Гората на Юна. Джедхът беше още жив, привързан към земята с раздалечени крака — духовете знаят как Ерис бе успял да го подчини. Момчето бе привлечено от сподавеното скимтене, което животното надаваше през овързаната си с колана на съветника муцуна.
Той застина наблизо и се вторачи в тях, без да бъде забелязан от Ерис, който бе твърде погълнат от заниманието си, за да обърне внимание на нещо друго. Тейн наблюдаваше как баща му бавно и прецизно отделя пластовете кожа и подкожна мазнина с ножа си, оголвайки розовите мускули отдолу. Половин час той стоя абсолютно неподвижен на полянката, ала съветникът изобщо не го видя, зает педантично да разфасова звяра на части, парче по парче, обелвайки го като портокал, докато не стигна до сърцето му, което пулсираше между ребрата. Тейн отмести поглед от животното към лицето на баща си и обратно, и за първи път през живота си осъзна, че е син на чудовище.
Майката на момчето, Кенда, беше бледа, наподобяваща мишка жена — дребна, стеснителна, безлична и тиха. По-късно му дойде на ум, че може би тъкмо женитбата с Ерис я бе направила такава, ала странно защо жестокостта на баща му никога не се насочваше към съпругата му и той никога не я биеше така, както биеше сина си. Най-много да й се разкрещи, при което тя мигом избягваше като подплашен лалугер; но след като тя не притежаваше собствена воля и не се осмеляваше да направи и най-малкото нещо, без да се допита до Ерис, едва ли му даваше основания да е недоволен от нея. Тейн си спомняше майка си като някакво нищожество, бледо допълнение към желанията на баща му, робско създание, което си живуркаше изцяло по волята на съветника и нямаше никакъв собствен живот.
Кенда бе родила на Ерис две деца и за малко не бе умряла при ражданията им, понеже слабото й тяло едва можеше да понесе трудностите на бременността. Тейн обаче се съмняваше, че тя някой взимаше под внимание нея или здравето й в случая. Сестра му Исия беше с шест жътви по-малка от него и той много я обичаше. Тя беше единственият пристан на човечността в тяхното семейство. Незнайно как бе успяла да израсне незасегната от родителите, които я бяха отгледали, без да възприеме негативните им черти като толкова други деца. Като че ли личността й се бе оформила още в утробата, елиминирайки всяка възможност за външни влияния.