Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Веднага щом вратата се затвори зад гърба му, Кейт се хвърли към Гавин и коленичи до него.
— Колко лошо е наранен? — попита тя Джок.
— Никак не е добре. И двете му ръце са измъкнати от раменните стави, десният му крак е счупен на две места, левият на три места, а гърбът му е съдран от камшика. — Той сведе поглед. — На дясната ръка са счупени три пръста.
— Ще оживее ли?
Той кимна.
— Така мисля. Може дори да се отърве от тази история, без да остане сакат, ако успея да наместя тези кости още сега.
— Можеш ли сам да го сториш?
— Това е умение, крайно необходимо на бойното поле, и щях да съм голям глупак, ако не го бях научил. — Джок се намръщи. — Само се моля да няма някакви други травми, които да не съм забелязал.
— Това е всичко — безчувствено рече Джийн. — Камшикът и после разпъване. — Тя погледна Кейт. — Той ме накара да гледам. Казах му за вашия временен брак. Бях готова да му кажа всичко, само и само да престане да го измъчва.
— Господи, нима мислиш, че не разбирам? И аз бих сторила същото! — Кейт сведе поглед към израненото лице на Гавин и в очите й се появиха сълзи. — Всичко ще бъде наред. Веднъж да излезете оттук, ще можеш да се грижиш за него, и той ще оздравее.
— Ако баща ми ме пусне да ида с него — рече Джийн.
Ето още един проблем, уморено си помисли Кейт. Сега се налагаше да измисли някакъв правдоподобен предлог да накара Малкълм да пусне Джийн заедно с Гавин.
— Ама че мила картинка — рече Алек от вратата. — Изглеждате досущ като милозлив ангел, милейди.
Следата от подозрение в гласа му трябваше моментално да бъде прогонена.
— Чувала съм, че майка ми е била великолепна в същата роля, докато се е грижила за съпруга си, лорд Дарили. — Тя го погледна в очите. — Преди да тръгне една вечер за някакъв прием, къщата му била вдигната във въздуха като барутен погреб. Естествено тя после твърдяла, че не знае нищичко за това.
Подозрението в лицето на Алек изчезна при бурния изблик на смях.
— Бях забравил тази история.
— А аз не съм. Изучавала съм всяка силна и всяка слаба черта на майка си. — Кейт се изправи и изтупа мръсотията от полите на роклята си. — На Джок ще му трябва дъска или носилка, както и още един пазач, който да му помогне да пренесат Гавин.
— Изненадан съм, че не желаете аз да го сторя — присмехулно рече Малкълм.
— Засега сторихте достатъчно. — Тръгна към вратата, после се обърна, сякаш й бе хрумнало нещо. — Момичето ще тръгне с него.
— Не! — отсече Малкълм.
— Ако не убием Гавин Гордън, нямаме никаква полза от нея. Те се венчаха в църква, така че вие вече не можете да я ожените за друг, за да извлечете някаква полза. Тя бе формално приета от клана, затова дори е възможно те да се опитат да я отведат насилствено, ако вие не я пуснете.
— Тогава може би е добре още веднъж да си помисля дали пък да не убия момчето — тихо рече той.
— Защо? Джийн вече не ви трябва, а и можете да го сторите без неприятни последствия, след като получим трона.
— Много разумно. — Той присви очи, загледан в лицето й. — Може би сте дори прекалено разумна.
Ето че бе стигнала до края. Ако дръзнеше да стори нещо по-агресивно, то можеше да развали всичко, което бе постигнала. Затова сви рамене безразлично.
— Правете каквото искате. Това не ме интересува. Просто ми се щеше да си спестим неприятностите. — Може би сега бе моментът да покаже малко женска слабост. Тя отвори вратата. — А сега трябва да изляза оттук, иначе направо ще припадна от тази воня. Ще ви чакам в двора.
Щом излезе, Кейт дълбоко пое студения утринен въздух. Дали не бе преиграла? Не, не мислеше така, но наистина не познаваше Малкълм. Можеше единствено да чака и да види. Закрачи из двора, за да се поосвободи от напрежението. Защо още не идват?
Вратата на тъмницата се отвори и Джок, заедно с един от пазачите на Малкълм, изнесоха в двора носилката, върху която лежеше тялото на Гавин.
Джийн?
Миг по-късно на двора излезе и Джийн и Кейт въздъхна с дълбоко облекчение. Когато откъм тъмницата се появи и Малкълм, тя се извърна, за да не може той да забележи изражението й.
— Ще дойда при вас ей сега. Трябва да предам на Джок едно съобщение за Робърт.
Тя прекоси двора, наблюдавайки как Гавин бе внимателно плъзнат от носилката върху каруцата. Джок го покри с наметалото си, после заобиколи каруцата, за да отиде отпред.
Гавин тихо простена и отвори очи, някак стряскащо сини върху подпухналото му синкаво бледо лице.
Кейт се приближи и разтревожено го погледна.
— Как се чувстваш? — прошепна тя.
— Ужасно… — Той поклати глава. — Съжалявам… Не исках…