Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
След като представи Барас на Ша-Каан, Хирад отиде при Керела и другите Гарвани. Великият Каан му каза, че незабавно се връща във Волнокрил, но оставя прохода отворен, за да се изцели Елу-Каан от енергията между измеренията под грижите на Барас. Варваринът се запозна с Керела и Кард.
— Мисловната връзка в Сърцето започна — продължи Висшата магьосница, — Нямаме представа кой ще ни чуе и кога биха могли да доближат града. Но щом небето просветлее, западняците ще забележат липсата на Покрова. Започнат ли да нападат, според нас ще издържим два, може би три дни, след това Школата е обречена.
Илкар трудно се примиряваше с чутото въпреки всичко, което научи току-що.
— А какво всъщност е съотношението на силите?
— Не знам точно — отвърна тя, — но те са десет до петнадесет пъти повече от нас. Е, да, имаме стени, а и магове…
— Значи положението е лошо — промълви със съчувствие Ериан. — Но не това е основната ни задача, Илкар.
Сякаш мина много време преди той да кимне.
— Керела, не дойдохме да помогнем за спасението на Джулаца. Съществува заплаха за цяла Балея, несравнимо по-страшна от западняците. На Гарваните бе възложено да я премахнат преди да унищожи всички ни… включително и западняците. Керела помълча.
— Но нали Крадеца на зората… ни донесе победата?
— Да, над Върховните вещери — потвърди Ериан. — Но с извършването на заклинанието се появи разкъсване в структурата на нашето измерение. То расте с всеки изминал миг. Свързва ни със света на драконите и накрая ще стане твърде голямо, за да може да ни закриля Люпилото Каан. Тогава при нас ще нахлуят другите дракони.
Мълчанието на Висшата магьосница се проточи. Какво странно съвпадение… между разкъсването в структурата на измерението и изумителната, неочаквана мощ на демоните в борбата да запазят Покрова. Тя се взираше в лицата на Гарваните, макар да знаеше, че няма да открие лъжи и коварство. В истината обаче не й се искаше да повярва.
— Какво ще търсите?
— Трудовете на Септерн — веднага обясни Ериан. — Всичко, което би ни помогнало да затворим портал между измеренията. И то голям.
Керела кимна, но разпери ръце.
— Разбира се, ще ви дадем достъп до тях. Убедена съм, че и Барас ще потвърди думите ви, щом свърши каквото отиде да прави. Предлагам ви да започнете търсенето в Сърцето, щом маговете приключат с мисловната връзка. Барас премести вътре ценните текстове, сред тях са и повечето писания на Септерн. Но ние притежаваме над сто от трудовете му. Отговорникът на Библиотеката ще ви улесни, само че търсенето може да е дълго.
— А ние имаме не повече от два дни — промълви Илкар, докато ставаше.
— През това време — намеси се Хирад — генерал Кард, ако не възразява, може да извлече полза от кратка раздумка с Незнайния воин и с мен. Щом ще се бием редом с вас, не е зле да участваме и в планирането на отбраната.
Кард се начумери.
— Наясно съм как да защитавам Школата при обсада.
— Но ние сме Гарваните — кротко напомни варваринът. — Участвали сме в повече обсади, отколкото можеш да си представиш. И пред крепостните стени, и зад тях. Не се сърди, но настоявам…
Керела стисна рамото на пълководеца.
— Нека се възползваме от всичко, което може да ни помогне.
Той кимна.
— Така да бъде, но се съмнявам, че ще поискате да промените нещо в моите планове.
— И на мен не ми се вярва. Но ако подобрим дори една дреболия, пак ще си струва усилията. Незнайния е в лазарета.
Кард посочи вратата.
— Да вървим при него. Западняците няма да ни чакат.
Незнайния положи Уил на нар в лазарета, който за щастие още беше празен. Знаеше, че няма да помогнат отвари, компреси и мехлеми.
Троун седеше на пода, понякога близваше нерешително лицето на Уил, но през повечето време гледаше изцъклено и отчаяно. Незнайния искрено скърбеше за Уил. Знаеше ужасяващо ясно какво означава душата ти да попадне в ноктите на демони. Нямаше значение дали си мъртъв или жив. Мястото на душата беше в тялото, докато не настъпи мигът да напусне тленната си обвивка.
Уил още не бе загубил душата си, но демоните я бяха белязали, затова изпадна в непробуден унес. Истинско чудо беше, че мозъкът му още заповядваше на дробовете да вдишват. Незнайния не се съмняваше, че накрая Уил ще умре. А когато магьосницата лечителка прекрати опита си да достигне скритото съзнание на Уил, нерадостното й изражение му стигаше. Високата жена още беше гъвкава и чевръста въпреки посивялата си коса и набръчканото лице.
— Никога не съм попадала на човек, чието съзнание е потънало толкова надълбоко. Дори ми е трудно да допусна, че душата му още е в тялото. Не мога да напипам съзнанието му, камо ли да вляза в досег с него. Мозъкът поддържа живота, но не очаквам да е за дълго.