Жена с минало

— Радваш ли се на поканата за Белвоар, Мери? Ако не желаеш да я приемеш, можем да измислим някакво извинение — макар че е голяма чест да получиш такава покана.

— Какво каза току-що, Бела? — Мери се изчерви виновно, защото не бе разбрала за каква покана става дума.

— Ти изобщо не ме слушаш! — укори я през смях лейди Бюмонт. — Да знаеш, че това е едно от нещата, които наистина не мога да понасям. Джордж винаги ме гледа с този отсъстващ вид и понякога съм готова да го убия. — Когато вдигна глава към Мери, в погледа й имаше необичайна острота и Мери побърза да се извини, като обясни, че се е замислила за нещо приятно от миналата вечер.

Арабела й прости с готовност и повтори, че са получили покана от херцогиня Рътланд за скромен прием в двореца Белвоар. Мери би трябвало да се радва, заяви въодушевено Бела и добави, че са поканили и Ръдърфорд. Когато получи съгласието на гостенката си, Бела излезе от стаята й, за да се облече. На напомнянето на Мери, че тази вечер няма да вечеря вкъщи, тя отговори с дискретна усмивка.

Все още замислена, Мередит стана, като даваше само едносрични отговори на въпросите и забележките на Нан за миналата вечер. Поведението й накара Нан да се осведоми настойчиво каква глупост е замислила пак и да реагира с невярващо ръмжене на невинния вид на Мередит.

В действителност младата жена беше замислила атака. Вчера бе заявила на Ръдърфорд, че е приела предизвикателството му. Тази забележка беше направена само от гняв заради фалшивостта му, но сега трябваше да размисли сериозно върху следващите си стъпки. Тя беше длъжна да му се отплати със същата монета, за да му напомни, че тя също има темперамент, и веднъж завинаги да го убеди в невъзможността да бъде за него нещо повече от приключение.