Жена с минало

— Според мен това беше най-добре посетеният прием за целия сезон — обяви самодоволно Арабела, когато на следващата сутрин посети гостенката си, облечена в халат от розова коприна. — Каква навалица! Кълна се, че към полунощ вече не можехме да се движим свободно.

— Танцуващите наистина бяха много — кимна Мери и се усмихна на Бела над чашата с горещ шоколад.

— О, скъпа, трябва да видиш писмата, които пристигнаха тази сутрин и продължават да пристигат! — извика Бела и разбърка купчинката, оставена на шкафчето на Мери. — Сигурна съм, че всички свободни мъже от висшето общество са ти изпратили любовни писъмца!

— Глупости — засмя се Мери и махна с ръка. — От брат ти обаче няма писмо.

— Виж, това не отговаря на стила му — обясни Арабела и приглади немирните си къдрици. — Скъпа моя, можеш да ме наругаеш, ако искаш, но аз ще те попитам нещо: да не си се скарала с Демиън? Забелязах, че снощи го избягваше.

Мередит кимна замислено.

— Може би си права. Според мен бях с него също толкова често, колкото с другите господа. В никакъв случай не искам да помислят, че го ухажвам.

— Никой не би си помислел подобно нещо. — Бела изглеждаше искрено шокирана от подобна мисъл. — Напротив, той е длъжен да ти посвещава особено внимание, защото си под закрилата на семейството му. Никой не би се изненадал, ако е постоянно до теб.

— Така ли? — Мередит вдигна високо едната си вежда. — И защо не?

— Обществото е наясно, че Ръдърфорд трябва да си намери жена — обясни весело Арабела. — Татко говори само за това и тъкмо то е причината, поради която Демиън избягва да се среща с него. Никой не би сметнал за необикновено, ако ти, която семейството е взело под крилото си, събудиш вниманието му.

— И майка ти ли е на това мнение?

— О, разбира се! — Бела се усмихна доволно. — Тя ще се радва, ако историята завърши по такъв начин. Изобщо не бих се учудила, ако приятелките й вече ви считат за сгодени.

— Разбирам.

Мери се облегна на възглавниците и престана да реагира на веселото бъбрене на Бела. Мисълта й беше заета единствено е голямата измама, на която бе станала жертва. Демиън не беше приел нито за миг, че тя отказва да се омъжи за него. Точно обратното, той беше изковал съвършен план, в който онова, което според нея беше най-голямата пречка за женитбата им, да изглежда нищожно. Ако обществото и семейство Кейли приемаха подобна връзка не само като подходяща, но и като желателна, защо Мери Трелоуни трябваше да продължава да храни съмнения в нея? Тя не се беше притеснявала, когато трябваше да мами съседите си в Корнуол, и той го знаеше много добре; измамата, която сега сервираше на лондонското общество, бе просто на по-високо ниво, но между двете нямаше съществена разлика. Тя буквално чуваше аргументите му и беше готова да повярва в тях. Но нищо не беше в състояние да заглуши убедеността й, че жената, която печелеше прехраната си, като престъпваше закона и правилата на обществото, не може да бъде подходяща съпруга за бъдещия херцог Кейли. Ръдърфорд харесваше нетрадиционното й мислене, лекомислието й го възбуждаше, а в общата им игра беше намерил удовлетворение и вълненията, които му липсваха след напускането на армията. Но това задоволяваше само сегашния му копнеж, то не можеше да бъде основа за истински, траен брак, в течение на който и двамата щяха да бъдат длъжни да се съобразяват с обществените правила. Ами ако тя не успееше да се нагоди към новата си среда, ами ако не можеше да стане послушната, кротка и учтива женичка, която следваше законите и признаваше границите на новото си съществуване? Това означаваше, че тя ще му донесе нещастие — и Мередит беше твърдо убедена, че ще стане именно така.