![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
Но тя не го направи.
Да, нещо определено не беше наред.
Дениз не желаеше да събуди подозрение. Тя извърши прегледа и побърза да си тръгне. Зад тъмните си очила огледа за евентуални коли, които можеха да я наблюдават. Не забеляза такива. Провери и за очевидни немаркирани полицейски коли. Пак нищо. Разбира се, тя не беше експерт по тази част. Въпреки че работеше със Стивън Бакард вече от десетилетие, никога не бе имало усложнения. Може би по тази причина си бе позволила да свали гарда.
Още с качването си в колата се пресегна към мобилния телефон. Искаше да се обади на Бакард. Но се отказа. Ако някой бе надушил следите им, щяха да ги проследят. Дениз се поколеба дали да не използва телефонен автомат на най-близката бензиностанция. Но те можеха да очакват и това. Щом видя знака за крайпътната отбивка съобрази, че там има изобилие от телефонни кабини. Можеше да позвъни от тях. Ако действа достатъчно бързо, няма да я видят и да разберат от коя кабина говори.
Но дали и това не криеше опасност?
Прецени набързо възможностите. Да допуснем, че наистина бе следена. В такъв случай отиването с колата до офиса на Бакард щеше да е определено грешен ход. Можеше да изчака и да му се обади от дома си. Но телефонът й можеше да се подслушва. Обаждането от дългата редица телефонни кабини изглеждаше най-безопасно.
Взе си носна кърпичка, за да не оставя отпечатъци по слушалката. Внимаваше и да не изтрие десетките други отпечатъци по нея. Защо да улеснява работата им?
Стив Бакард вдигна телефона и каза: „Ало?“
Очевидното напрежение в гласа му накара сърцето й да изтръпне.
— Къде е Павел? — попита тя.
— Дениз?
— Да.
— Защо питаш?
— Току-що бях при онова момиче. Нещо не е наред.
— О, Господи — изстена той. — Какво се е случило?
— Момичето се обади на номера за спешни повиквания. Каза, че имала кървене, но според мен излъга.
Последва мълчание.
— Стив?
— Върни се вкъщи. Не разговаряй с никого.
— Добре. — Дениз забеляза спиращото бяло камаро. Намръщи се. Не беше ли го виждала някъде?
— В дома си пазиш ли медицинска документация? — попита Бакард.
— Разбира се, че не.
— Сигурна ли си?
— Напълно. — Добре, това е хубаво.
От камарото излезе някаква жена. Дори от това разстояние Дениз успя да види превръзката на ухото й.
— Прибери се вкъщи — настоя Бакард.
Още преди жената да се обърне, Дениз затвори телефона и се шмугна в тоалетната.
Като дете Стивън Бакард обичаше да гледа стария анимационен сериал „Батман“. Помнеше, че всеки епизод започваше по един и същи начин. Предстоеше поредно престъпление. Съобщаваха по телефона на комисар Гордън и полицейски шеф О’Хара. Двамата палячовци, пазители на реда, придобиваха мрачни физиономии. Обсъждаха ситуацията и решаваха, че има само един изход от положението. Тогава комисар Гордън вдигаше слушалката на червения Бат-телефон. Батман отговаряше на позвъняването и обещаваше да оправи работата и се обръщаше към Робин, провиквайки се: „Към Бат-постовете!“
Стивън остана край телефона със свит стомах. В този случай предстоеше разговор не с героя, а точно обратното — със злодея. Но в последна сметка единствено оцеляването беше от значение. Цветистите думи и оправдания бяха за мирно време. А по време на война, когато става дума за живот и смърт, нещата се опростяват: те или ние. Той вдигна телефона и набра номера.
Лидия отвърна с нежно гласче:
— Ало, Стивън.
— Отново имам нужда от теб.
— Нещо лошо?
— Много.
— Тръгваме — отзова се тя.
ГЛАВА 38
— Когато стигнах там — каза Рейчъл, — тя беше в тоалетната. Но имам чувството, че първо е провела телефонен разговор.
— Защо?
— В тоалетната имаше опашка. Тя беше само с три жени преди мен. А трябваше да са повече.
— Има ли начин да разберем на кого се е обаждала?
— Не и в близко бъдеще. Всеки телефонен автомат на това място е зает. Дори и да имах пълен достъп до ФБР, пак ще отнеме време.
— Значи продължаваме следенето.
— Да. — Тя се обърна назад. — Има ли атлас в колата?
Катарина се усмихна.
— Много. Върн си пада по картите. Световен, на САЩ или щатски?
— Щатски.
Тя бръкна в джоба зад моята седалка и подаде атласа на Рейчъл. Рейчъл махна капачката на маркера и започна да очертава нещо по картата.