Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Алена се събуди на разсъмване. Приютена под топлата завивка, тя забави за малко момента, в който трябваше да стъпи върху студения под на своята спалня. Накрая се стегна и стана, после отиде, наметната с шал, до прозореца, за да хвърли пръв поглед към местността навън. От изгледа на бавно течащата река и блестящите от дъжда дървета дъхът й секна. Лека мъгла се носеше над водата и полузакриваше стръмния отсрещен бряг.
С мъка се откъсна от красотата на чудесния изглед. Стъкна огъня в камината и добави дърва. Когато понечи да отиде в банята, забеляза, че каната за вода е празна. Недоволна, Алена облече тънкия си пеньоар и слезе до кухнята. Върху печката водата вече се грееше в голям меден котел.
— Ще изпратя Питър да ви донесе водата, щом се стопли — извини се готвачката.
Когато Алена прекосяваше залата, направи й впечатление, че вратата към работния кабинет на Коул е полуотворена. Тя с любопитство надникна през процепа в стаята. Посрещна я миризма на застоял дим от цигари и на алкохол. Намръщи нос отвратена. Но влезе с надеждата, че е намерила спокойно местенце. Стените бяха натъпкани с книги. Пред прозореца стоеше голямо бюро. В стаята имаше нещо мъжествено и тя подхождаше на личността на доктор Лейтимър много повече, отколкото другите стаи в къщата. В мътната светлина на утрото Алена забеляза фигурата на своя съпруг, който лежеше, изтегнат в дълбокото кресло близо до прозореца. Коленете му бяха покрити с дебело вълнено одеяло. Беше вдигнал яката на копринения си халат, като че ли му беше студено. Алена тихо пристъпи до него. Погледът й падна върху масичката за сервиране, на която имаше отворена кутия с пури. До кутията стоеше голяма стъклена гарафа, дъното на която едва беше покрито с бренди.
Когато Алена погледна към Коул, забеляза, че той лежи с полузатворени очи и очевидно я е наблюдавал през цялото време. Под неговия поглед тя загърна тънкия пеньоар по-плътно пред гърдите си. Внезапно й стана студено.
— Тук ли прекарахте нощта? — запита тя тихо.
Коул потри с ръка наболата си брада.
— Кракът понякога ме принуждава да спя седнал и през няколко часа да се разхождам.
— Очевидно се наливате обилно със силни питиета, за да подобрите телесното си състояние.
— Нищо друго не би могло да облекчи болките ми — отвърна той язвително.
Чуха се стъпки и след кратко почукване влезе мисис Гарт. Тя носеше поднос с чаша димящо кафе и кристална гарафа с бренди.
— Това ли е цялата ви закуска? — учуди се Алена.
— Би трябвало и ти да опиташ от нея някой път, мила — подигра се Коул. — Стопля и най-студеното сърце.
— Изглежда, при вас тя изобщо не действа, майоре — отвърна Алена хапливо. Без да изчака ядовития му отговор, тя го остави сам.
Междувременно половин дузина кани, пълни с вряла вода, бяха занесени в банята й. Тя с наслада се отдаде на радостите от къпането, които болезнено дълго й бяха липсвали, докато играеше ролята на Ал. След това среса косата си и се облече. С мъка надви изкушението да облече хубавите дрехи, които й беше подарил Коул.
Алена тъкмо обуваше дългите до коленете черни памучни чорапи, когато в стаята до банята се блъсна врата. Стресната различи куцането на мъжа си в съседната стая. От многото помещения на къщата тя беше избрала точно това, което граничеше с неговите стаи. На всичко отгоре никоя врата в къщата не се заключваше, както вече бе забелязала предния ден. За неин ужас вратата на банята се отвори. В мивката се плискаше вода и се чуваше стържещият звук на бръснач. Алена се облече с възможно най-голяма бързина. Панделките на корсета й се оплетоха и когато вратата на нейната стая внезапно се отвори, Алена почувства, че я обзема паника. Коул се облегна небрежно на рамката. Беше само по панталони и наблюдаваше с интерес как младата жена се бори с корсета си.
— Вратите във вашата къща нямат ли ключове, майоре? — гневно го нападна Алена.
— Не е необходимо, всичко в тази къща и без това е мое — отвърна самоуверено Коул.
— Аз вероятно се включвам в това „всичко“? — подхвърли Алена и хладно го погледна през рамо.
— Ти на първо място, мила моя — засмя се Коул и се приближи до нея. Пръстите му се заеха с панделките от корсета й и възлите се разплетоха като от ръката на вълшебник.
Алена си придаде колкото е възможно по-възмутен вид, но тайно се радваше. Близостта на неговото мускулесто тяло я караше да потръпва и това нямаше нищо общо със страха.
— Има ли някаква специална причина да ме посетите? — запита тя.
Вместо отговор Коул измъкна няколко едри банкноти и ги пъхна навити в деколтето й.