Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж току-що беше запрегнал жребеца, когато чу бързите й стъпки. Той вдигна глава и се вцепени. Възнамеряваше да хвърли само един кратък, небрежен поглед над гърба на животното към Шимейн, но вместо това се вторачи в нея като омагьосан, поглъщайки с очи цялата й крехка фигура от малките бели обувки до кокетната дантелена шапчица, украсяваща прибраната й в изящна прическа коса. Беше толкова красива, че дъхът му секна.
— Приемливо ли изглеждам? — попита загрижено Шимейн, смутена от мълчанието му.
— Да — въздъхна Гейдж. — Като лъч светлина за очите на слепец.
Шимейн посрещна думите му с лека усмивка, но в същия миг той заобиколи коня и пристъпи към нея и тя видя, че господарят й сам заслужава не по-малко щедър комплимент за външния си вид. В официално облекло Гейдж Торнтън представляваше по-възхитителна гледка от всичко, което си бе представяла някога. Дрехите далеч не бяха толкова скъпи, колкото онези, които обикновено носеше Морис, но с изключителната си физика и външност този мъж им придаваше стойност, многократно надвишаваща истинската им цена. Смокингът с цвят на тъмно бургундско вино допълваше чудесно черната жилетка, панталони и чорапи, а бялата риза и вратовръзката, които Шимейн бе изгладила грижливо, подчертаваха бронзовия му загар.
Гейдж се поклони галантно на дамата си, на което тя отвърна с изящен реверанс.
— Не само изглеждаш, но и ухаеш прекрасно — отбеляза той, като пристъпи още по-близо, за да се наслади на сладкия й мирис и да обхване с възхитен поглед и най-незначителната подробност от прелестната й външност. При по-внимателно вглеждане се забелязваше, че корсетът е бил разшиван и разширяван, но Гейдж почти не обърна внимание на умело направения шев, защото очите му бяха приковани в заоблената гръд, изпълваща корсета. Шимейн усети как бузите й пламват и побърза да му обърне гръб и да вдигне крак върху металното стъпало на файтона с намерение да се качи вътре. Гейдж обаче я изпревари, хвана я през кръста и я вдигна до самата седалка. Тя седна, взе триъгълната мъжка шапка, която лежеше на възглавничката до нея и нежно прокара пръсти по простата лента, украсяваща обърнатата й периферия. Беше напълно в стила на Гейдж Торнтън да избягва пищните дрехи и аксесоари. Но пък и с това лице и с тази фигура той нямаше никаква нужда от такива.
— Шапката ви, милорд — промълви тя, когато господарят й се качи до нея, и му я подаде с усмивка. Той я постави на главата си, дръпна юздите и подкара файтона напред, съзерцаван с възхита от чифт блеснали зелени очи. Тясната седалка не позволяваше на Шимейн да седи на безопасно разстояние от Гейдж. Раменете им бяха допрени и бе неизбежно външната страна на ръката му да докосва гърдите й. Този нежен допир и доставяше странно удоволствие и тя го приемаше мълчаливо, питайки се дали господарят й въобще го забелязва. Все едно, беше решила да се наслади на пътешествието, затова само въздъхна едва доловимо и се облегна назад.
Конят беше едро животно с мощна крачка, което очевидно обичаше бързия галоп. Скоро файтонът вече се носеше по пътя към Нюпорт Нюз и по скоростта, с която се движеха, не бе трудно да се отгатне, че ще стигнат до градчето доста преди слънцето дори да си помисли да залезе. Ако пък се съдеше по усмивката, която проблясваше на устните на Гейдж и по честото подръпване на поводите, той също като коня предпочиташе скоростната езда. Не след дълго Шимейн усети, че сама е започнала да се усмихва, възбудена от стремителното препускане, а когато настигнаха по пътя файтона на Слай Тъкър и жена му и се впуснаха в надпревара с тях, тя не вече не можеше да сдържа екзалтирания си смях. Твърде скоро обаче се разбра, че жребецът, който явно притежаваше хъса и способностите на състезателен кон, няма да допусне да бъде задминат от друг и за нула време Тъкърови изостанаха далеч зад тях.
Щом пристигнаха в Нюпорт Нюз, Гейдж отведе коня в обществената конюшня, където животното щеше да утоли жаждата си и да се отдаде на заслужен отдих след дългото препускане до града, за да се подготви за обратното пътуване, което го очакваше няколко часа по-късно. След това Гейдж хвана Шимейн под ръка и я поведе бавно по главната улица. Както се и очакваше, навсякъде ги посрещаха слисани и любопитни погледи. По едно време насреща им се зададе малка групичка британски офицери, които зяпнаха Шимейн с нескрит интерес, но после видяха кавалера й и веднага разпознаха в него човека, направил грамадния Джейкъб Потс за посмешище. Всички бяха убедени, че негодникът си е заслужавал наказанието заради опита си да нарани, а може би дори да убие Шимейн, затова постъпката на Гейдж ги бе изпълнила с уважение. Именно поради това те се задоволиха да демонстрират възхищението си от красивата му спътница само с няколко коси погледа.