Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
— Как мислиш, ще можеш ли вече да заспиш? — пита го Лизи и след като той не отговаря, отново я обзема страх. — Скот! — Гласът й звучи доста пo-рязко, отколкото й се иска и когато погледът му се насочва към нея (доста неохотно, откъсва очи от екрана, макар че е гледал този филм десетки пъти), тя повтаря въпроса със значително по-спокоен тон: — Как мислиш, ще можеш ли вече да заспиш?
— Може би — отвръща Скот и тя съзира в очите му нещо едновременно печално и плашещо: той се бои. — Ако спиш до мен гола.
— В студена нощ като тази? Шегуваш ли се? Хайде, изключи идиотския телевизор и се връщай в леглото.
Скот се подчинява и тя ляга до него; вслушва се във воя на вятъра и се наслаждава на топлината, излъчваща се от тялото му.
Започва да вижда пеперуди. Това се случва почти винаги, преди да се унесе. Големи червено-черни пеперуди, разперили крилата си в мрака. Хрумва й, че навярно ще ги види и малко преди да умре. Тази мисъл я плаши, но съвсем мъничко.
— Лизи? — Гласът на Скот сякаш идва отдалеч. Той също се унася — тя усеща това.
— М-м-м-м-м?
— То не иска да говоря.
— Кой не иска?
— Не знам. Може да е вятърът. Студеният северен вятър. Този, който вее от…
Последната дума вероятно е Канада, но Лизи не е сигурна. Вече е в страната на сънищата, както и той, а когато отиват там, двамата никога не са заедно. Тя се бои, че сънят е нещо като репетиция за смъртта, че в него може да има съновидения, но няма любов, няма място, което да наречеш роден дом, и няма ръка, която да стисне твоята, когато птичите ята се реят из пурпурно-оранжевите небеса в края на деня.
3.
През следващите две седмици тя започва да вярва, че нещата се подобряват. По-късно ще се запита как е могла да бъде толкова глупава, толкова заслепена и как е могла да възприеме неистовите му усилия да се задържи в този свят (и до нея!) като някакво подобрение, ала, от друга страна, когато не разполагаш с нищо друго освен със сламки, се хващаш за тях.
И някои изглеждат достатъчно дебели, за да се хване за тях без притеснения. В първите дни на 1996 година Скот сякаш спира да пие (с изключение на чаша вино по време на обяда) и прекарва голяма част от времето си в кабинета. Едва впоследствие — „Сетне, сетне ще ти светне“ — напяваха като деца, докато строяха първите си словесни замъци на брега на езерото на думите, — тя ще осъзнае, че през тези дни към ръкописа на романа не е била прибавена нито една страница. Скот изобщо не е работил — наливал се е тайно с уиски, тъпчел се е с ментови бонбони и е нахвърлял несвързани записки, адресирани до самия него. По-късно тя ще намери под клавиатурата на макинтоша му лист хартия (всъщност бланка за писма с щампован надпис „ОТ ПИСАЛИЩЕТО НА СКОТ ЛАНДЪН“), където съпругът й бе напраскал „Буксирната верига казва че закъсняваш много Скут старче Скут дори сега.“ И едва когато този мразовит вятър, веещ чак от Йелоунайф, реве около къщата, тя най-накрая забелязва дълбоките сърповидни белези по дланите на Скот. Белези, които явно са останали от ноктите му, докато се е борел, вкопчен в живота и здравия разум, като алпинист, мъчещ се да се задържи върху идиотски скален перваз под внезапно разразила се снежна буря. Едва по-късно Лизи ще намери кашона с празни бутилки от уиски (поне петнайсет на брой) и в друг случай би се почувствала горда, задето съпругът й се бе постарал да ги скрие.
4.
Първите два дни на 1996 година са необичайно топли за сезона; възрастните хора наричат този климатичен феномен „януарско отпускане“. Но още на сутринта на трети януари синоптиците започват да предупреждават за рязка промяна на времето — мощен студен фронт се надига от покритите със сняг региони на Централна Канада. Метеоролозите напомнят на жителите на Мейн, че резервоарите с гориво за отоплителните инсталации трябва да са пълни догоре, водопроводните тръби да са изолирани от студа, а на животните да бъдат осигурени „топли места“. Според прогнозите температурите ще паднат до трийсет и два градуса под нулата, но не това е най-страшното. Студеният въздух ще е съпроводен с мразовит вятър, който ще доведе до температури от порядъка на минус петдесет — петдесет и пет градуса.
Лизи е толкова изплашена, че звъни на фирмата, с която имат сключен договор за поддръжката на къщата, понеже Скот изобщо не реагира на предупрежденията на синоптиците. Гари я уверява, че семейство Ландън притежава най-здравата и стабилна къща в Касъл Вю, обещава да наглежда най-близките й родственици (особено Аманда, което се подразбира и без думи) и й напомня, че студеното време е неотменна част от живота в Мейн.