Романът на Лизи
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #50
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Романът на Лизи». Краткое содержание книги:
„Не“ — би отговорила Лизи Ландън. Съпругът й — прочут писател, винаги е бил център на вниманието, а тя вечно се е стремяла да остане в сянката му. След двайсет и пет години щастлив брак — години, през които тя неизменно е до Скот по време на безбройните литературни четения и лекции — внезапно красивата приказка свършва. Скот е мъртъв. „Бум. Край!“, както гласи второто и последното изречение от ръкописа, който Лизи открива, когато се залавя с нелеката и изпълнена с носталгия задача да разчисти работните помещения на съпруга си. БУМ? Думата е необикновена, Скот я е уловил в своето бездънно езеро на вдъхновението; в речника от детството му тя означава „ключ към загадката“. Каква мистерия й предстои да разгадае? Кой е онзи, който звъни по телефона и настоява вдовицата Ландън да му предаде непубликуваните творби на прочутия автор, защото иначе?…
Възможно ли е световете, в които се пренася въображението, да са реални за някои хора?
Онова, което Лизи започва като преглеждане на ръкописите на съпруга си, ще се превърне за нея в почти фатално пътуване в тъмата, съпътствала Скот през целия му живот.
Изпод перото на невероятния майстор на трилъра историята за дългогодишния брак на прочутия писател Скот и „обикновената“ Лизи, се превръща във фантастичен свят със свои език и география, населен с герои и чудовища, изпълнен със скърби и победи — накратко, чиста проба СТИВЪН КИНГ.
Как да реагира? И какви точно са симптомите на заболяването му? Дали изобщо някой лекар — дори симпатичният и винаги любезен доктор Бьорн — ще ги вземе насериозно? Първо, Скот престана да слуша музика, докато пише. Второ (по-сериозният аргумент) — вече не пише толкова, както преди. Работата над новия му роман — който Лизи Ландън, макар и да не е голям литературен критик, страшно харесва, — се е забавила от обичайния за него устремен галоп до мъчително пълзене. А още по-важно е, че… Боже Господи, къде се дяна чувството му за хумор? Момчешкият му добродушен хумор може и да се поизноси, но внезапното му изчезване точно в този момент, когато проточилата се есен бе заменена от люта зима, я плаши до дъното на душата й. Напомня й за онези епизоди във филмите за джунглата, в които тамтамите на туземците изведнъж замлъкнат. Отгоре на всичко Скот пие, пие повече, и то до късно през нощта. Тя винаги си ляга по-рано от него — (обикновено доста по-рано), но усеща, когато той се намества до нея, както и на какво мирише дъхът му. Онова, което вижда в кошчетата за смет в кабинетите му, също усилва тревогата й и тя започва да ги проверява на всеки два-три дни. Най-често намира бирени кутии; Скот открай време обича бира, ала след декември 1995 и януари 1996 сред отпадъците се появяват и бутилки от уиски „Джим Бийм“. Сутрин започва да го мъчи махмурлук. По някаква причина това я безпокои повече от всичко друго. Понякога броди из къщата — блед, мълчалив и болен — и идва на себе си едва през втората половина на деня. Няколко пъти тя го чува да повръща зад затворената врата на тоалетната и от скоростта, с която изчезва аспиринът, се досеща за натрапчивото му главоболие. Някой може да каже, че в това няма нищо необичайно — изпий каса бира или бутилка „Джим Бийм“ между девет вечерта и полунощ и на сутринта ще си платиш, Патрик. Може и така да е, но Скот пиеше много още от деня на първата им среща в университета, когато бе донесъл плоска бутилка уиски в джоба на сакото си (бе я споделил с нея), а почти не знаеше какво е махмурлук. Сега, докато тя гледа празните бутилки в кошчето и знае, че всеки ден към ръкописа на романа. „Меденият месец на престъпника“ се прибавят само една-две страници (има дни, когато Скот не пише), неизбежно си задава въпроса какво ли количество алкохол изпива ежедневно мъжът й.
За известно време Лизи забравя тревогите си покрай празничните гостувания и суетнята на предколедното пазаруване. Скот не обича да се мотае по магазините, дори и когато са празни, ала този път сякаш е обзет от неистова пазарна треска. Всеки идиотски ден той е до нея и двамата се борят с тълпите в търговския център „Обърн“ или в магазините по главната улица на Касъл Рок. Хората често го познават и му искат автографи, надушили възможността да се сдобият с уникален подарък, но той им отказва с усмивка, заявявайки, че не може да се отдели от жена си, понеже ще я види отново чак на Великден. Може да е изгубил чувството си за хумор, но Лизи нито веднъж не го вижда да си изпусне нервите, даже и когато желаещите да получат автограф стават доста нахални. В подобни моменти той отново изглежда като предишния Скот, независимо от пиянството, отмененото турне и бавния напредък с новия роман.
Коледата е щастлив ден, съпроводен от размяна на подаръци и енергична креватна гимнастика по обяд. За празничната вечеря семейство Ландън отиват на гости при Канти и Рич и по време на десерта Рич пита Скот кога ще се захване с продуцирането на някой филм по свой роман. „Там, там са големите пари“ — казва Рич, сякаш не знае, че от четирите филма, заснети по книги на Скот, три са пълен провал. Само екранната адаптация на „Стръвни дяволи“ Х Лизи така и не гледа този филм) е донесла приходи.
По пътя към къщи чувството за хумор на Скот се завръща подобно на голям стар бомбардировач и той така имитира Рич, че Лизи я заболява коремът от смях. Когато стигат до Шугар Топ Хил, двамата веднага се качват на горния етаж, за да се отдадат на втора тренировка по креватна гимнастика. След като свършват, преди още да успокои дишането си, тя си мисли, че ако Скот е болен, ще е хубаво повече хора да се заразят от болестта му, понеже тогава светът определено ще стане по-добър. На 31 декември тя се събужда в два през нощта, за да отиде до тоалетната, и открива, че — отново deja vu — той не е в леглото. Този път обаче не си е отишъл. Вече може да определя разликата (без сама да знае как точно го прави) между случаите, когато става по-рано от нея, и моментите, в които (си е отишъл) прави неговия трик и отива на онова странно място. Сяда на чинията и уринира със затворени очи, вслушвайки се в поривите на вятъра отвън. От свистенето му човек би си помислил, че е доста студен, ала Лизи още не знае какво е студ. След две седмици обаче ще узнае. А след още две… след още две ще узнае всичко.