Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Мисля, че пет хиляди дуката ще са достатъчни за начало — каза Масена, докато броеше — или еквивалентът им във флорини, Рошфор, ако предпочиташ така.
Играта започна.
Сирина имаше само един коз — поп купа — силна карта, — но не беше ас. Дали да не започне с него, като разчита, че на никой не му се е паднало асото, или да играе по-премерено и да изчака, докато види какво имат другите? Трябваше да вземе две от трите ръце, за да спечели играта.
Ще рискувам, реши тя, и остави инстинктите й да я водят. Започна с поп купа.
Масена я последва с дама купа.
Пулсът на Сирина вече се поуспокои. Беше спечелила първата ръка.
— Поздравления, мадмоазел. — Масена леко се усмихна, след като разбра, че тя е рискувала всичко и е започнала с най-силната си карта. — Имате много късмет — добави той учтиво.
— Може би на жените им върви повече — ведро отвърна Сирина с повишено настроение, защото й беше провървяло.
Бо се намръщи. Много смело го беше изиграла — не беше аматьорска работа.
— Някои хора не обичат да губят — мило каза Сирина и погледна Бо иззад картите.
— Имай го предвид.
— Разбира се, лорд Рошфор. Но вие имате още две възможности да спечелите, така че няма нужда да се мръщите.
— Деца, деца — шеговито ги укори Масена. — Не обичам противоречията.
— Приемете извиненията ми, сър — бързо се намеси Сирина, защото не искаше да разгневява човека, който можеше да я пусне да си ходи. — Напълно готова съм да започна.
Тя бързо погледна двете карти, които й бяха останали в ръката. Понякога късметът може да се подуши, казваше баща й едно време. Възбудено си пое дъх. Надяваше се, че на Масена не му бяха останали повече козове, защото иначе нямаше да си изиграе дамата; надяваше се, че Бо не дебне с асо купа, и започна с нейното асо спатия. Дано не предизвиквам съдбата, помисли си тя. Отчаяно имаше нужда този път да се получи. Другата й карта беше слаба и ненужна.
По дяволите, игра неразумно, ядосано си помисли Бо, който независимо от това й се възхищаваше — можеше да си загуби асото, ако някой имаше независимо каква купа. Той обаче трябваше да отговори на боята и изигра единствената си силна карта — поп спатия.
Масена игра спатия петица, а Сирина си позволи леко да се усмихне и втората ръка беше нейна.
— Благодаря ви, господа — каза тя учтиво, сякаш преди това не беше заложила всичко на този ход. — Беше ми много приятно.
— Направо да ви се чуди човек, госпожице Блайд — каза Масена, впечатлен от майсторството на дамата, демонстрирано за пръв път тази вечер. — Къде усвоихте тези умения?
— В скута на татко, генерале.
— Преди никога не си играла така — каза Бо с проницателен и хладен поглед.
— Да, но преди нямаше опасност някой да ме купува. А вие съвсем малко ме познавате, лорд Рошфор — пошегува се тя.
— Засега — процеди той.
— Завинаги, милорд — парира го Сирина и стана от стола. — А сега бихте ли ме извинили. Нямам търпение да тръгна за Флоренция.
— Ще ви изпратя ескорт. Солиняк! — Масена извика шефа на щаба си.
— Благодаря, сър. — Сирина не беше такава глупачка, че да му откаже. Сама жена на път беше лесна плячка за всеки.
— Госпожицата си тръгва, Солиняк — тихо каза Масена, когато дойде помощникът му. — Искам да я придружиш до Флоренция.
— Да, сър. — Изражението на Солиняк беше безизразно. Щеше да чуе подробностите по-късно.
— Подготви ескорта — заповяда Масена, — а госпожица Блайд веднага ще слезе.
— Благодаря ви, сър — каза Сирина, когато полковникът се обърна и си тръгна.
— Изборът на Солиняк не винаги е мъдър — отбеляза Масена и сви рамене. — Може би ще се срещнем отново.
— Оценявам вниманието ви.
— Вземи смарагдите като част от спечеленото на карти, както и аванса.
— Не мога.
— Настоявам. — Той леко смени изражението си, отново беше върховен главнокомандващ.
— Благодаря ви — отговори тя разумно. — Прекалено сте щедър.
— Напомни на Солиняк, че имаме нужда от него, когато пристигне във Флоренция. Знам какъв страстен колекционер е.
— Не мисля, че ще ме послуша, сър.
— Дамата е реалистка, а, Рошфор? — засмя се Масена.
Той хвърли един поглед на Бо, който се беше изтегнал на стола.
— И още как — измърмори той.
— Хайде сега, Рошфор, госпожица Блайд спечели честно. Дай й това, което й се полага.
— Така и възнамерявам — отвърна той заплашително.
— А аз ще се сбогувам с вас, господа — весело каза Сирина и не обърна внимание на заплахата на Бо. — Приятно пътуване към Англия, лорд Рошфор, и благодаря, генерале. — Тя се поклони, а смарагдите заблестяха по красивите й надигащи се гърди. След миг вече беше излязла, а след нея във въздуха остана само лекият аромат на жасмин.