Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
— Виждам. — Гласът на !Ксабу беше спокоен, но отдалечен.
— Така, прегледай това. Списъка на обектите. Нищо освен контакта с вътрешната система на училището.
— Не разбирам.
— Това значи, че според списъка ние никога не сме се включвали в мрежата, нито пък изобщо някога сме влизали в онова местенце „При господин Дж.“. Всичко, което преживяхме — басейна, морското чудовище, онази огромна зала, — нищо такова не се е случвало. Поне така излиза според дневника на политехниката.
— Объркан съм, Рени. Може би още не съм чак толкова наясно с тези неща, колкото си мислех. Как така няма запис?
— И аз това се питам!
Рени задейства ръкавиците. Записите на политехниката изчезнаха и се отвори нов прозорец.
— Виж това — личните ми сметки, дори тези, които въведох специално за случая, са анулирани. Не е таксувано никакво контактно време нито на мен, нито на училището — никъде! Няма абсолютно никакъв запис на онова, което сме правили. Нищо.
Тя си пое въздух и се сети, че трябва да запази спокойствие. От време на време все още й се виеше свят, но с всеки изминал ден се чувстваше по-здрава и всичко това я потискаше още повече.
— Ако не намерим записите, не можем да предявим оплакване, нали разбираш? Само си представи каква ще е реакцията: „Това е много сериозно обвинение, госпожо Сулавейо, особено след като очевидно изобщо не сте посещавали въпросното място.“ Абсолютно безнадеждно.
— Иска ми се да предложа нещо, Рени, да ти помогна някак, но не ми достигат знания.
— Можеш да ми помогнеш. Можеш да ми помогнеш да се опитаме да разберем какво се случи. Все още съм слаба и се уморявам, когато се взирам по-дълго. Но ако ти искаш да бъдеш моите очи, можем да пробваме някои неща, които досега не успях да направя. Не се предавам толкова лесно. Тия копелета сториха зло на брат ми и за малко да докопат и нас двамата.
Рени лежеше облегната на възглавниците. Беше си взела лекарството и както винаги й се спеше. !Ксабу беше седнал по турски на пода с нахлупени очила и пръстите му се движеха с учудваща сръчност по клавишите на ръкавиците.
— Няма нищо подобно — наруши мълчанието той. — Никакви скокове, никакви повторения. Всички пролуки са запушени, както каза.
— По дяволите!
Тя отново затвори очи, опитвайки се да намери друг подход за решаване на проблема. Някой беше изтрил целия запис на случилото се с нея и !Ксабу, след това беше изфабрикувал нов и го бе вмъкнал там, без да остави нито драскотинка. Времето, което бяха прекарали в клуба, бе сякаш отлетяло като сън до последната, секунда.
— Плаши ме не само това, но и фактът, че са открили всичките ми двойници и също са ги изтрили. Това просто е неосъществимо, дявол да го вземе!
!Ксабу продължаваше да се движи из данните. Очилата върху тясното му лице изпъкваха като очи на насекомо.
— Щом са открили фалшивите ти самоличности, не могат ли да открият и теб?
— Вчера щях да съм категорична, че не биха могли да го направят и за милион години, но вече не съм толкова сигурна. Ако разберат, че е някой от политехниката, няма да им е много трудно да стеснят кръга дори без да влизат във вътрешните данни. — Тя прехапа устни притеснено.
Хрумването й я разтревожи — беше малко вероятно управата на „При господин Дж.“ да се задоволи със сплашващо предупредително известие.
— Когато въвеждах двойниците, опитах се да ги разгранича максимално от себе си, прекарах ги през странични разклонения и всевъзможни други трикове, Изобщо не ми мина през ума, че биха могли да ме открият чак в политехниката.
!Ксабу изненадано зацъка с език. Рени се надигна.
— Какво?
— Тук има… — не довърши той и пръстите му зашаваха бързо. — Тук има нещо. Какво означава, когато в кабинета ти мига оранжева светлина? Също като светулка! Току-що се появи.
— Включили са се антивирусите.
Рени се наведе и въпреки че й се зави свят, вдигна другия чифт очила от пода. Разклонителят между нея и !Ксабу се опъна.
— Сигурно някой се опитва да проникне в системата ми.
Пролази я нервна тръпка. Дали вече не я бяха открили? Кои бяха тези хора?
Отново влезе във ВР-базата на системата — триизмерния кабинет. Мигаше алена точица — като тлеещо въгленче. Протегна се, заопипва слепешката коляното на !Ксабу и натисна няколко бутона. Светлата точка експлодира във вихрушка от символи и текст, изпълнили голяма част от пространството.
— Каквото и да е, вече е в системата, но още не е задействано. Вероятно е вирус.
Ядоса се, че някой е проникнал в системата й и сигурно я е заразил непоправимо, но същевременно интервенцията й се стори необичайно плаха за типове като притежателите на подобни клубове. Подаде команда на защитното устройство да открие кода на нарушителя. Не се наложи да чака дълго.