Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
Срещаха се и по-изтънчени средства на агресия. Онова, което първоначално възприе като червени цветя, засети върху викторианския Кей, се оказа чуждоземна растителност. Покриваше всичко, поклащайки алени стръкове, запълнили всяко кътче, всяко площадче по кръстовищата, превзели опустелите градини, окичили като гирлянди останките на мостове и стълбове; на километри и километри наоколо единствените помръдващи освен Пол и реката неща бяха листенцата на червения бурен, поклащани от вмирисания на гнило вятър.
Но колкото и покъртителна да бе гледката на агонизиращия Лондон, очакваха го и други, още по-невероятни изненади.
Само часове след срещата си с първия метален гигант Пол започна да осъзнава, че това не е неговият Лондон, а такъв, какъвто вероятно е бил поколения преди неговото рождение.
Табелите на магазините, които успяваше да зърне от лодката си, бяха изрисувани с някакъв странен, накъдрен шрифт и рекламираха безнадеждно отживели услуги: „Галантерия“, „Сушени плодове“, „Трикотаж“.
Малкото коли, доколкото можеха въобще да се нарекат така, бяха старомодни до нелепост, а и гниещите по улиците човешки трупове изглеждаха странно старовремски — особено тези на жените, които бяха облечени в шалове и дълги до глезените поли.
Някои от тези анонимни мъртъвци носеха дори шапки и ръкавици, сякаш смъртта беше събитие, което човек би трябвало да посрещне в официално облекло.
Изминаха часове след шока от срещата с първия нашественик, преди Пол да осъзнае къде всъщност бе попаднал.
Бе насочил лодката към някакъв пуст вълнолом срещу Батърси, за да си отпочинат ръцете му, които вече бяха започнали да го болят.
В другия Лондон — в неговия Лондон — прочутата електростанция, която се бе извисявала на това място, вече отдавна беше разрушена и общинските власти бяха започнали строителството на офисен фибронебостъргач, но в този Лондон очевидно станцията предстоеше да бъде издигната поне след няколко десетилетия. Но след като някакъв ужасяващ конфликт, изглежда, бе унищожил почти всичко живо, то електростанцията вероятно никога нямаше да бъде построена. Всичко бе така объркано!
Слънцето се бе спуснало ниско на запад и нащърбената линия на хоризонта бе придобила по-меки очертания, а апокалиптичният пейзаж изглеждаше малко по-поносим и Пол се опита да не мисли за онова около себе си, доколкото това беше възможно, и да потъне задълго в самовглъбено съзерцание.
Затвори очи, за да удължи момента, но усещането за непосредствено предстояща всеобща погибел беше така непреодолимо, че отново ги отвори. Всеки момент някоя от онези уродливи, раздиращи небосклона машини можеше да се появи на хоризонта, безпощадна като ловджийски пес трипод, размахала качулка насам-натам, докато най-после го зърне…
„Триподи.“ Пол се втренчи в кафявите води на Темза, които се носеха покрай вълнолома, без да ги вижда. Триподи, гигантски военни машини, червени бурени, които растат навсякъде. Беше срещал подобна история, не беше ли така…?
Мисълта го връхлетя като пристъп на студен вятър, но не като облекчителен отговор на труден въпрос, а като неприятно зараждане на още по-неразрешим проблем.
„О, Господи. Хърбърт Уелс, нали? «Войната на световете», както и да се нарича това нещо…“
Беше едно от произведенията, които някак познаваше достатъчно добре, макар всъщност да не бе чел книгата, нито пък да бе гледал някоя от многобройните адаптации (няколко версии, едновременно интерактивни и преки, можеха да се открият в мрежата). Но подобна версия, беше абсолютно сигурен, не съществуваше. Тъй като това изобщо не беше версия. Беше ужасяващо реално.
„Все пак как е възможно да бъда в някаква измислена история?“
Дори от секундния размисъл по въпроса го заболя главата. Съществуваха прекалено много възможности, коя от коя по-налудничави. Дали пък не беше някакво правдоподобно място, конструирано по подражание на известната история специално за него?
Но това бе невероятно — вече бе стигнал до заключението, че е пълна нелепост да се създава цяла една ледникова епоха, а колко ли по-умопомрачително скъп би трябвало да бъде този Лондон.
А и като се замисли колко различни места вече бе видял… не. Не беше възможно. Но в такъв случай какъв би могъл да бъде отговорът? Дали не беше някакво реално място, някакъв Лондон в друго измерение, в което бяха нахлули космически нашественици и в което Уелс бе успял да проникне по някакъв начин? Нима идеята на старовремския автор за алтернативната вселена се бе оказала действителност?