Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Поръчката до Националния център за промишлено строителство за извършване на проучвания, дадена от кмета на град Амаги Норимаса Хага, носеше датата 5 юли 197x година, а началото на проучвателните работи по „плана КАТ“, поети от Центъра въз основа на договора с компанията „Усвояване на Южните морета“, се падаше през септември същата година. Замисълът беше очевиден — искали са да представят работата така, като че ли проучванията на острова по „плана КАТ“ стават в съответствие с желанието на неговите жители.
Истинският характер на плана беше съвсем различен от това, което бе представено пред обществеността. Финансовите кръгове и Министерството на външната търговия и промишлеността се стремяха на всяка цена да проучат площта, определена за строеж на завода за регенерация на ядрено гориво. Те бяха възложили тази задача на Националния център за промишлено строителство. Центърът от своя страна трябвало да си осигури „молба“ от властите на град Амаги за провеждане на проучванията.
Разполагайки с такава поръчка, компанията „Усвояване на Южните морета“ вече можела да сключи договор с Центъра за извършване на проучванията и да ръководи секретните работи по „плана КАТ“ така, че ако тези работи бъдат открити, по-късно да публикува писмото на кмета.
Работата по „плана КАТ“ започнала през септември миналата година. Пробното сондиране на повече от десет точки се извършвало уж за строеж на „циментов завод“, а метеорологичните изследвания — под предлог че ще се строи пристанище. Изследвани били и изоставените галерии на меден рудник от епохата Едо, като пуснали предварително слух, че там е открита златоносна жила.
Двата съвсем тайни документа, с които вече разполагаше Хирано, разобличаваха същността на всички тайни операции.
Материалът беше напълно достатъчен, за да разтърси острова, но за статия в „Сагами шимпо“ още не достигаше. Та нали документът беше съставен така, като че ли самият кмет на Амаги е помолил да бъдат направени тези проучвания…
За да се получи статия, трябваше да бъде доказано, че в стремежа си да предотвратят протестите на населението, промишлените и финансовите гешефтари са упражнили натиск върху кмета Хага и са го принудили да напише писмото.
— Е, какво ще кажете? — Въпросът на Такаока върна Хирано към действителността.
— Страшен документ.
— Точно затова го криех при себе си. Когато бях на служба в компанията, често идвах тук да рибарувам, точно тогава се сприятелих с Накагава, а после чрез него и с господин кмета. Редовно си гостувахме. Господин Хага отсядаше у нас, когато идваше в Кагосима, а аз у тях, на Токуношима. Тъкмо той ми предложи да открия този пансион, когато разбра, че се уволнявам.
Накагава ми помогна да открия пансиона. Затова споделих с него, че пазя писмото на кмета. Ако го публикувате, не се позовавайте на мен. Иначе много хора ще си имат неприятности — добави неспокойно Такаока.
— Можете да бъдете спокоен. Вестникът никога не разкрива своите източници на информация.
— Ние с Накагава предчувствувахме, че рано или късно документът някъде ще излезе на бял свят. Мислехме, че компанията сигурно ще го публикува, нали е в неин интерес, но времето си течеше, кметът умря и ето че дойдохте вие. Ако те бяха публикували писмото веднага след смъртта на кмета, щеше да се породи подозрение, че са го принудили да го напише. Можеше да се помисли дори, че те са виновни за смъртта му. Тогава писмото би загубило всякакъв смисъл. И затова си мисля … дали кметът Хага не съкрати живота си, за да лиши от сила документа, който е подписал против волята си?
— Значи вие мислите, че кметът се е самоубил?
— Отначало се съмнявах, но напоследък все повече се уверявам, че е самоубийство.
— Аз предполагах, че причина за самоубийството е било чувството му за вина, но вашата гледна точка може би е по-правилна — вие смятате, че кметът е сложил край на живота си, за да направи писмената поръчка недействителна. Ако беше останал жив, можеха да го принудят да заяви, че не е бивал подлаган на натиск. А тъй като скоро след това е умрял, всеки ще си помисли, че работата не е чиста. И за компанията, която провежда проучванията, толкова трудно полученото писмо става опасно. Писмото наистина има цената на един живот!
— Прав сте! — каза Такаока. — Ако бяхме отгатнали навреме намеренията на кмета, бихме публикували по-рано този документ.
— И сега не е късно! Само че трябва да направим вашата версия убедителна.
— Вие смятате, че не е достатъчно убедителна? — Такаока погледна Хирано.