Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
Предния ден аз прелиствах справочника и забелязах интересна закономерност — бяха представени най-прости заклинания от всевъзможни раздели, като се започне от лечение и се завърши с некромантия. По две-три бройки несложни сплитания, а понякога дори словесни формули. Словесните формули се използваха в случай, че сплитането е прекалено сложно или просто неразбираемо — те помагат да се създаде правилната основа за сплитане, а понякога и сами го създават. Но във всичко това имаше едно голямо „но“! Не можехме да променяме словесните формули — алгоритъмът за създаването им за нас беше черна дупка. Така че само с произнасяне на глас няма да научим нищо — трябва да работим много.
Докато криволичехме из улиците на града, Пазарната улица и кварталите около нея останаха назад. Сега крачехме в малко по-богати райони и ставаше ясно, че едва ли хората от „златната“ част на града ще викат Майстори за някакви си плъхове. За това сигурно си имат специални заклинания, както е в Лита.
Външият вид на околните сгради постепенно се променяше. За мен, като жител на столицата, видяното беше просто шок. Тоест аз, разбира се, подозирах, че условията на живот тук се отличават от тези в Лита, но чак пък толкова! Монотонните сиви стени на едноетажните сгради на места бяха срутени, а на други изобщо липсваха. Здрави покриви имаше едва на половината от къщите, а остъклени прозорци никъде не видях. Хората по улиците бяха малко, сякаш всички се бяха скрили в дупките си и се страхуваха да излязат на светлина.
Търсеният дом далеч не беше в края на града, но трудно можеше да се нарече с такава горда дума „дом“. Постройката представляваше странна симбиоза между птиче гнездо и голяма кутия. Покрив от слама, паянтови стени с криви отвори, вероятно трябваше да са прозорци — всичко това, меко казано, действаше депресиращо.
— Хей, да не би жалбата за основен ремонт да идва от същия човек? — попитах аз, гледайки с изненада това архитектурно чудо.
— Ние не сме строители — резонно отбеляза Невил. — А и какво можем да поправим?
— Да — кимнах аз. — Тук само да започнеш и всичко ще рухне отгоре ти.
Невил тихо изруга.
— Ако имаме още такива жалби, ще изпратим вампирите. Да видим как те ще поправят покриви.
— Мислех, че си против идеята ми.
— Не ми харесва. — Невил се намръщи. — Сега Огненият патрул, както ни наричаше Ромиус, се превърна в един фарс. Тези зъбатите са напълно безотговорни.
Аз бях напълно съгласен с него, но не смятах, че е толкова зле. Пък и ще е забавно.
— Но Алиса също е вампир и не може да се нарече безотговорна — казах аз.
— Това е Алиса — убедено заяви Невил.
Преди той имаше малко по-друго мнение за Алиса. При първата им среща едва не се сбиха. Но с течение на времето братя Викерс промениха отношението си към вампирката.
В действителност Алиса беше само наполовина вампир. Дневният клан произхожда от съюза на вампири с друидки. Затова Алиса беше вегетарианец, спокойно издържаше на слънчева светлина, а и характерът й в никакъв случай не беше вампирски. Малко хора заеха историята за произхода на Дневния клан, и аз съвсем случайно бях един от тях. От друга страна, според дневника на лудия Майстор, всички тези тайни се стоварваха на главата ми съвсем неслучайно — като магнит привличах неприятностите и това беше моята истинска съдба.
Стигнахме до къщата и предпазливо се заизкачвахме по скърцащите стълби.
— Страхувам се да почукам на вратата — честно си признах аз — може да се разпадне.
Преди Невил да успее да отговори, вратата с трясък се отвори. Въпреки опасенията ни, нито вратата, нито стената, в която тя се удари, се разпаднаха.
На прага се появи много екзотична личност — слаб мъж, облечен в странна дреха, сякаш ушита от стотици цветни петна. За първи път виждах такъв екстравагантен стил, а в столицата често са идвали скитащи циркове и гости от различни страни. Какво ли не бях срещал, но такова чучело виждах за пръв път.
— Добър ден, господа Майстори — задърдори колоритния селянин. — Позволете ми да се представя, името ми е Клавдий, и толкова се радвам, че откликнахте на молбата ми и решихте да помогнете на скромния търговец. Влезте, влезте…