Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Майка
Лондон, октомври 1978 година
Юнус караше велосипеда по Ричмънд Роуд, а вятърът разбиваше меките му къдрици. Беше облечен в колосана бяла риза, закопчана чак догоре, от което вратът му беше станал притеснително розов. Но момчето не разкопчаваше и едно-едничко копче, защото бе убедено, че изглежда по-красиво така. Пък и вървеше на коженото яке, което, макар и да му беше голямо, бе най-хубавата дреха, която беше носил някога. Страните му пламнаха при мисълта как се е сдобил с якето.
Рано сутринта беше станал от леглото с ясна мисия. В слабата светлина на коридора отиде на пръсти в стаята на брат си Искендер. Предната вечер той беше имал боксов мач и си бе прибрал късно, капнал от умора. Похъркваше тихо, сбит на кълбо, с глава под възглавницата. Якето, което майка им му беше купила за последния рожден ден, беше метнато на един стол, а кожата му беше толкова тъмна и гладка, че лъщеше като черен лед. Стените бяха покрити с плакати. „Междузвездни войни“, Мохамед Али на ринга, Брус Ли Дракона, Супермен, който лети над Манхатън, Джеймс Дийн, яхнал мотоциклет, знамето на Обединеното кралство, Кени Бърнс срещу Франк Стейпълтън, „Арсенал“ срещу „Нотингам Форест“.
Докато разглеждаше, Юнус усети как го жегва завист каквато и не подозираше, че носи в себе си. Тук Искендер си имаше свой свят, спортни екипи, маратонки, и най-вече свобода. Никои му се бъркаше в живота. Прибираше се по никое време, излизаше, когато си иска, и явно не дължеше обяснение на никого. Не беше честно и Юнус знаеше, че не само той е на такова мнение.
С новооткрита ловкост, пъхна ръце в коженото яке и се почувства в еднаква степен притеснен и развълнуван. Притеснен, защото взимаше нещо, което принадлежеше на брат му — щеше да го върне довечера, но пак си беше кражба. И развълнуван, дори някак по-висок на сантиметри, защото бе убеден, че така Тобико ще го хареса повече. Якето беше страхотно, жестоко. Тобико със сигурност щеше да види, че той вече не е малко момче.
Точно тогава Искендер се обърна в леглото и главата му се показа изпод възглавницата. Юнус затаи дъх и застина на място. Изчака, докато се увери, че брат му отново е заспал непробудно. Спомни си дните, когато баща им се караше на по-големия му брат и го наказваше за всяко дребно прегрешение, но вече не беше така. Днес Искендер явно мислеше, че той командва парада, вечно намусен под кожената си яка, недосегаем. Де да можеше мама да тропне с крак и да му даде да разбере, че оттук нататък тя ще е шефът, но тя бе прекалено разсеяна сега и отчуждена.
Тайната. Колкото и да опитваше, Юнус все не можеше и не можеше да се накара да мрази мъжа, когото бе видял до Мама. Кой ли беше? Как успяваше да я накара да се усмихва така, когато явно никой друг не успяваше? Дали ще се опита да я отведе? Не можеше да попита. Не можеше да каже. На никого.
Сега, докато въртеше бързо и целеустремено педалите, с якето на гърба си, Юнус реши, че никога няма да се ожени. Беше прекалено сложно, болезнено. Защо толкова хора се обвързваха, при положение че не го искаха, не го искаха истински? На Юнус му харесваше животът в комуните. В тях не му допадаха само мръсотията и прахта. Иначе бе убеден, че такъв живот те прави по-щастлив. Когато порасне, вместо да започне семеен живот, ще си направи комуна с Тобико. Щяха да имат много приятели и колкото искаш храна в хладилника, а ако им се родят деца, всички щяха да ги отглеждат със съвместни усилия.
Юнус закачи с верига велосипеда за една дъсчена ограда и се насочи към къщата, собственост на майката на Капитана. За негова изненада намери вратата широко отворена. Провери в стаите на първия етаж, кухнята и банята. Пънкарите не се виждаха никъде. Сигурно бяха отишли на пазар или да търсят изхвърлени мебели. Не се чуваше нищо, освен шума от капеща чешма, пукането по тръбите. Юнус реши да почака във всекидневната и започна да разлиства купчината опърпани каталози, комикси и флайери, един със снимка на младеж, който троши витрина. Под фотографията пишеше:
„Държавата е обявила война на своите поданици. Знаете ли защо? Защото е създадена за това. Защото това означава да си Държава. Борете се срещу Идеологическите апарати на Държавата. Борете се срещу задължителното им щастие.“