Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Видях я как едва не те нападна онази нощ, когато обикаляше около бунгалото. А и в дома ми нямаше следи от кръв или нещо такова. Нямаше нищо, което да намеква… Помислих си, че може би е станало отвън. И ако е така, ми беше доста ясно кой го е направил.
— Лилиите — каза той. — Полените не бяха от лилиите на Винс Уин. — На по-малко от пет метра пред тях, просната като килим пред дървената къщичка, имаше леха с жълти лилии. — Тялото е било влачено през леха с лилии. Завлекли са го нагоре по хълма — много нависоко — и са го хвърлили оттам. То се е изтърколило по сипея и е спряло сред купчината клони отстрани на магистралата. Уликите, с които разполагаме, подкрепят тази хипотеза. Просто ни трябваше известно време да ги навържем. На това му викаме необоримо доказателство.
— Фактът, че тя си тръгна, без да каже нито дума. Фактът, че не отговаряше на обажданията ми. Фактът, че взе пикапа, което е абсолютно забранено. Аз я познавам, Уолт. Това изобщо не е в стила й. Но чуй ме: тя не би могла да понесе това. Разбираш ли? Няма да го преживее. Ако наистина го е направила… ако е подложена отново на нещо такова… В момента тя е неописуемо крехка и е така от доста време насам. Твърде е млада.
Дали не трябваше да й каже още веднъж, че не говори за Кайра? По-добре не. Той отпи от лимонадата и се замисли.
Способността му да устоява на корупцията в продължение на няколко мандата бе най-важната черта на характера му. Не беше само въпрос на гордост, но и на идентичност, толкова дълбоко вкоренена в него, че само при мисълта за противното му призляваше. Той търсеше начин да се справи със сегашния проблем, без да нарушава принципите си. Да остане верен на себе си, но и да ограничи косвените щети. Да служа и да защитавам, помисли си Уолт.
— Идеята на моята работа — усети се, че шепне той — е да служа на обществото, и то безпристрастно, да се отнасям справедливо и еднакво с всички. Идеята е, че именно аз правя обществото по-безопасно. Признавам, че това е наивно виждане, но така стоят нещата. Правя го по-безопасно за живот и работа, като ограничавам или премахвам страха. Колкото и клиширано да звучи, фактически страхът е най-големият враг. Страхът ограничава всички ни. Страхът от болест често е по-лош от самата болест. Същото е и със страха от престъпление. Затова аз трябва да поддържам нивото на престъпленията ниско и да арестувам онези, които ги вършат, и тези две неща трябва да стават съгласувано.
— Осъзнавам колко трябва да ти е трудно. Толкова съжалявам, Уолт.
Той отново си пое дъх, сякаш му бе за последно. И тежко въздъхна.
— За теб е още по-трудно, знам. Мога да извъртам законите, Фиона. Не мога да ги нарушавам.
— Ясно. Аз не искам от теб нито едното, нито другото.
— Казаха, че тази нощ ще вали — подхвърли шерифът.
— Уолт…
— Изслушай ме — рече той умолително. — Една мълния може да запали пожар. Малък горски пожар, който да изгори един-два акра, преди помощта да пристигне. Ти се намираш доста високо на този хълм. И си на около километър и половина от пожарната на Ийст Форк? Сигурно ще пристигнат за по-малко от десет минути. По-вероятно пет. Пет минути след обаждането.
— Уолт?
— Проблемът при такъв малък пожар е… че трябва да внимаваш с вятъра, за да не се прехвърли на някоя сграда. Тази нощ няма много вятър, което е добре. Знаеш ли какво е интересното на кървавите следи в дивата природа? Запазват се много дълго време. Могат да бъдат засечени седмици, месеци, а понякога и години по-късно. Дъждът не ги уврежда много. Нито пък снегът или ледът. Но горският пожар… огънят е нещо, което ги унищожава.
Един бухал се обади от горските дебри. Беа надигна глава, но после сякаш размисли. Уолт забеляза как Фиона тежко преглъща, лимонадата в чашата й беше непокътната.
— Разбирам — каза тя.
— Това е нож с две остриета — предупреди я той. — Когато съобщят за пожар, разбира се, пожарната се отзовава, но също и ние. Появяваме се на мястото. В такъв случай имаме достъп до собствеността.
— Не мога да го направя.
— А кой е казал да правиш нещо? — отвърна той, като че ли това и през ум не му бе минавало. — Би било съвсем неуместно от моя страна да правя подобно предложение. Говорех просто за мълниите по принцип. Ако тук стане пожар, ти без съмнение ще съобщиш за него. И пожарната ще пристигне бързо. — Той се надигна от стола. Беа скочи на крака.