Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Помислете само! Бедно момиче, почти дете, доведено до състояние да говори такива думи — възкликна ужасен той.

Изглеждало невъзможно да я спаси не само от този долен негодник, но дори от самата нея. И не защото така силно я съжалявал, твърдеше Джим; това било по-силно от жалост, сякаш някакъв товар тежал на съвестта му, докато тя страдала така. Да напусне къщата му се струвало подло дезертьорство. Накрая той разбрал, че не може нищо да очаква — няма да се добере нито до сметките, нито до парите, нито до каквато и да било истина, — но си останал там и довел Корнелиус ако не до безумие, то едва ли не до изблик на храброст.

Същевременно Джим чувствувал как от всички страни се надигат срещу него всевъзможни опасности. Дорамин два пъти пращал при него един верен слуга да го предупреди най-сериозно, че нищо не може да направи за него, ако той не се прехвърли отново на другия бряг на реката и не заживее както преди сред бугите. Почнали да идват най-различни хора — често в мрака на нощта, за да му разкрият заговори за отнемането на живота му. Решено било да го отровят. Щели да го съсекат на парчета в банята. Спорело се дали да го застрелят от някоя лодка по реката. Всеки от тези доносници му се представял за негов най-добър приятел. Това било достатъчно, каза ми Джим, за да лишиш навеки един човек от покой. Известна част от онова, което му съобщавали, било не само възможно, но и твърде вероятно, обаче фалшивите предупреждения породили в него само чувството, че всички, които го заобикалят, кроят в мрака смъртоносни планове. Нищо не можело да въздействува по-силно и върху най-здравата нервна система.

Накрая една нощ самият Корнелиус с разтревожен и тайнствен вид му предложил с тържествен и ласкателен тон един малък план: за сто долара или дори за осемдесет — да речем, за осемдесет — той, Корнелиус, ще намери някой сигурен човек, който да откара Джим тайно и в пълна безопасност до устието на реката. Нищо друго не може да се направи сега — ако Джим поне малко цени живота си. Какво са осемдесет долара? Дребна работа! Незначителна сума! Докато той, Корнелиус, принуден да остане тук, несъмнено рискува живота си; но как иначе би могъл да докаже своята преданост към младия приятел на мистър Щайн? Много трудно било да се понесе — каза ми Джим — неговото отвратително гримасничене; той си скубел косата, удрял се в гърдите, люлеел се насам-натам с ръце, притиснати до стомаха, и си давал вид, че плаче.

— Косъм да не падне от главата ви! — изпищял той накрая и изтичал навън.

Интересно е да се знае до каква степен Корнелиус бил искрен в тази своя постъпка. Джим ми призна, че нито за миг не могъл да заспи, след като излязъл този човек. Той лежал по гръб на тънката рогозка, постлана върху бамбуковия под, мъчел се да различи голите греди на тавана и лениво се вслушвал в шумоленето на пробития тръстиков покрив. Една звезда внезапно заблещукала през един отвор на покрива. В главата на Джим бушувала вихрушка; но въпреки това същата нощ узрял неговият план как да надвие шериф Али. Мисълта за това не го оставяла в свободните минути, които успявал да открадне, зает с безнадеждното проучване на работите на Щайн, но в онзи миг той изведнъж ясно си представил всичко. Видял дори оръдията, изкачени на върха на хълма. Лежал пламнал и развълнуван; в тоя момент съвсем не можело да се мисли за сън. Като скочил на крака, Джим, необут, излязъл на верандата. И там, като стъпвал безшумно, той открил девойката, която стояла неподвижно до стената, като на стража. В състоянието, в което се намирал тогава, никак не го учудило това, че тя бодърствува, не го учудил и въпросът, зададен с тревожен шепот — къде би могъл да бъде Корнелиус? Джим отговорил просто, че не знае. Тя сподавено изпъшкала и погледнала към кампонга. Всичко било много тихо. Той бил дотолкова погълнат от новия си замисъл, че не могъл да се сдържи и веднага й разказал всичко. Джуъл го изслушала, тихичко плеснала с ръце и с недоловим шепот изразила възхищението си, ала очевидно през цялото време била нащрек. Изглежда, Джим бил свикнал да се отнася към нея като към своя довереница, а тя от своя страна несъмнено му давала полезни указания относно положението на нещата в Патусан. Той неведнъж ме уверяваше, че нейните съвети винаги му помагали. Джим започнал да й обяснява подробно плана си, но ето че девойката изведнъж му стиснала ръката и изчезнала. Отнякъде се появил Корнелиус и като забелязал Джим, се олюлял, сякаш гръмнали в него. А после застанал неподвижно в полумрака. Най-после предпазливо пристъпил напред като недоверчив котарак.