Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
Опита се да сдържа прозявките си. Конклавът никога не беше забавно преживяване, но да присъства на него, преобразена на маймуноподобната телохранителка на Милдред Демос, си беше направо изтощително — не само заради допълнителното телесно тегло, а защото Милдред Делос си беше чиста проба кучка. Реагираше твърде пресилено на всичко, като нервно кученце, което лае и ръмжи постоянно, защото знае, че е заобиколено от много по-силни животни, които с радост ще го схрускат за закуска.
— Сцила! Бутилката си „Пино гри“ ли отвори? — изсъска нервно Милдред. — Казах „грижо“, не „гри“. Пино грижо. Това е напълно различен вид грозде.
— Моя грешка — отвърна спокойно Дафна в образа на Сцила. Знаеше разликата между двете вина и го беше направила нарочно. Не можеше да устои да не подразни Милдред. — Да отворя ли „Грижо“-то?
— Не, това ще свърши работа — каза Милдред пренебрежително. — Върви и застани някъде ей там. Не мога да понасям да те гледам как се извисяваш над мен през цялото време.
Дафна отиде и застана до стената. Милдред можеше да си ръмжи колкото иска, но не заблуждаваше никого. Беше безполезна сега, когато Креон беше мъртъв. Нямаше дете Потомък, което да й осигури някакво влияние сред Стоте, и ако не родеше друго дете от Тантал, щеше да остане без сили и власт — не повече от незначителна бележка под линия в дългата история на Тиванската Династия. Милдред беше амбициозна жена и Дафна вярваше, че тя скоро ще се опита да забременее отново. За това беше нужно присъствието на съпруга й.
Ако имаше друг начин да намери отново Тантал, Дафна с радост щеше да прибегне до него, но да се внедри в Конклава като телохранител на Милдред, беше все едно да убие с един куршум два заека. Дафна трябваше да присъства, в случай че имаше нещо, което можеше да направи, за да помогне на Кастор и Палас в опита им да прогонят Автомедонт от дъщеря й.
Кастор и Палас не знаеха, че тя е там, разбира се, или че Хектор отсяда по няколко нощи седмично в една от защитените къщи на Дафна в долен Манхатън, но това нямаше значение. Свободна от Фуриите вече повече от десетилетие, и способна да приема всеки женски образ, който й се наложи, Дафна винаги беше умеела да оказва влияние върху другите Династии отвътре, за да постигне целите си. Щом Кастор и Палас освободяха дъщеря й от заплахата на Автомедонт, Дафна най-сетне щеше да може да убие Тантал.
Клетъчният телефон на Милдред иззвъня. Тя погледна екранчето, а после отговори припряно.
— Тантал. Получи ли записите ми? — попита Милдред с малко по-висок от обичайния си тон.
Тя изпращаше на Тантал записи от протоколите на всекидневните заседания и макар че телефонните разговори бяха забранени, той й се обаждаше с подробни инструкции всяка вечер. Дафна можеше да чува и двете страни на водените всяка вечер разговори, защото Тантал трябваше да говори достатъчно високо, за да го чуе простосмъртната му съпруга, което бе достатъчно високо, за да го подслуша, който и да е Потомък, дори от другия край на стаята. До момента Тантал не беше разкрил на съпругата си къде се намира, а и тя не беше попитала. Очевидно никой от тях не смееше да довери тази информация на други хора, дори на телохранителя на Милдред.
— Да — отвърна той студено. Дафна си представи себе си, придобила дигитални измерения, така че да може да се гмурне през телефона на Милдред и да изскочи от този на Тантал — с ръце, преобразяващи се от единици и нули отново в солидна форма, за да го задушат. — Все още ме наричат Прокуденик. От теб се очакваше да поправиш това.
— Как? Стоте вече не желаят да ме слушат. Сега всички слушат Кастор, а откакто откри, че си Прокуденик, той го казва открито. Ти изгуби много подкрепа — отвърна тя с рязък, обвинителен тон. — И при сегашното положение не мога да направя нищо по въпроса.
— Не подхващай отново това — въздъхна той. — Няма и месец, откакто синът ни е мъртъв, а ти вече искаш да му намериш заместник.
Последва продължителна, неловка тишина.
— Автомедонт не бърза да отговаря на обажданията ми — каза сопнато Тантал, като наруши смразяващата тишина. — А когато го прави, винаги има твърде незадоволително оправдание.
— Не — каза Милдред, като наполовина се надигна от мястото си. — Какво означава това?
Дафна с усилие запази непроницаемо изражение. Мирмидонците бяха съвършените войници. Те никога не пренебрегваха господарите си.