Обещанието на краля вещер

— Трябва да действаме бързо.

Ентрери обаче не бързаше да слиза по стълбите или да прескача парапета. Забеляза две железни статуи в източната и западната част на долната стая и ясно си припомни сблъсъка в кулата на Херминикъл. И което бе по-лошо дори от перспективата за два железни голема, долната стая не бе запечатана и на всеки няколко крачки по стените имаше каменни отвори към тунели, които водеха надолу под земята. Възможно ли бе ордата немъртви да се приближава през тях дори и в този момент?

Остро звънтене накара Ентрери да се обърне. Атрогейт стоеше до затворената желязна врата, чието резе и панти вече подскачаха от ударите на мумифицираните гнолове.

Джуджето се задейства методично, оставяйки раницата си на земята и измъквайки кука след кука. Постави ги стратегически около вратата и ги заби дълбоко в камъка с по един удар на боздугана си, омагьосан с ударна смазка.

Миг по-късно отскочи назад и постави ръце на кръста си, докато се любуваше на делото си.

— Дам, ще ги задържи за малко.

— Те са най-малкият ни проблем — отбеляза Ентрери.

В този момент неколцина от останалите се приближиха до перилата и стигнаха до същото мрачно заключение като Ентрери. Не и Арраян и Олгерхан, обаче.

Жената се отпусна до стената, сякаш дори фактът, че е толкова близо до книгата, я обезсилваше. Едрият й партньор не изглеждаше много по-добре.

— Там са отговорите, които търсим — каза Кантан, кимайки към книгата. — Заведи ме до нея.

— Статуите най-вероятно ще се съживят — каза Джарлаксъл. — Железните големи не са лесни противници.

Атрогейт избухна в смях, докато се приближаваше зад мрачния елф.

— Нима вече не видя достатъчно от Трошача и Бияча? — Назовавайки оръжията, ги вдигна едно след друго пред мрачния елф.

— Трошача и Бияча? — повтори Джарлаксъл.

Атрогейт се изкикоти отново и хвърли поглед над перилата право към една от железните статуи.

— Ще се видим долу! — извика и прошепна на оръжията си, подканяйки ги да пуснат магическите си течности. С още един див кикот скочи върху перилата и се хвърли надолу.

— Трошача и Бияча? — попита отново Джарлаксъл.

— Преди им викаше Гнияча и Коляча — отвърна Елъри и Ентрери забеляза за пръв път, откакто познаваше Джарлаксъл, че мрачният елф няма какво да отговори.

Нямаше начин да се отрече несериозността на Атрогейт, нито ефективността му. Приземи се седнал на раменете на желязната статуя, с крака, обвити около главата й. Големът започна да се съживява, както се и очакваше, но преди дори да успее да се пресегне към джуджето, Трошача се стовари върху главата му. Черното желязо по черепа на творението стана червеникаво кафяво, а здравината му изчезна, отнесена от секрецията на ръжда. Когато Бияча, блестящ от ударна смазка, се стовари на същото място, наоколо се разнесе железен прах и главата на голема се вдлъбна.