Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Мейрес Алус?
— Възможно е. — Дарин се обърна към вратата. — Радвам се да те видя жив, братле. — Махна ми с ръка и изчезна. Стоях и зяпах, докато каретата го отнасяше. Дори не ме беше попитал къде съм бил…
Алфонс държеше погледа си вперен право напред, към вратата. По-малко старият пазач, Двойното, мургав тип с торбички под очите, ме гледаше с нескрито любопитство. Оставих тази наглост без внимание. Хубаво беше да видя, че поне един човек намира завърналия се авантюрист за интересен.
20.
С татко в Рим, Дарин усамотил се в провинциалното си убежище с моята сладка малка Миша, и Мартус, поел по бойната пътека заради посмъртните ми комарджийски дългове, нямах близки роднини, които да развличам със сагата за неволното си изгнаничество.
С надеждата, че Мартус току-виж платил дължимото на Мейрес, преди да разбере, че не съм мъртъв, реших да кротувам в къщата. Настаних се отново в покоите си и извиках две прислужнички да ми изтъркат гърба и някои прилежащи части, докато си взимам твърде необходимата баня. Водата скоро почерня, така че накарах Мери да иде да затопли още, докато Джейн ми помага да си избера премяна за пред двора. Като цяло, до момента завръщането ми се беше оказало голямо разочарование и дори прислужничките не изглеждаха толкова доволни да ме видят, колкото би трябвало. Ощипах леко Джейн и човек би си помислил, че е принцеса по това как се обиди! Това насочи мислите ми към последната принцеса, която бях срещнал, поразителната Катерин ап Скорон, собственичка на особено примамливо задниче и гадно ляво коляно. Споменът как бе използвала въпросното ляво коляно ми скапа настроението за игрички, затова отпратих Джейн да си върши работата, като ѝ казах, че ще успея да се облека и сам.
Нищо не ми изглеждаше както трябва, все едно дворецът беше чужди ботуши, които съм обул по погрешка. Отидох в Стъклената стая, където някакъв предишен кардинал беше събрал колекция стъклария от потъналите градове Венеция и Атлантида, всичко изложено във високи шкафове. Бях избягвал тази стая с години след злополуката при боя с яйца, при която някак си Мартус и Дарин се отърваха без последици и се наговориха да стоварят цялата вина върху мен. Сега обаче крачех между старите шкафове и забравеното им съдържание, блестящо във всички цветове между червено и виолетово, воден от някакъв стар спомен и вкуса на кръв.
Приклекнах в един ъгъл и дръпнах една хлабава дъска от подовия перваз. Там, сияещ в малка дупка в мазилката, стоеше гравираният с руни орикалкумен конус, който бе паднал от ръката на мама, когато Едрис Дийн я уби. След като ме бяха освободили от грижите на лекаря и сестрите му и най-сетне получих възможност да остана сам, отидох в Звездната стая, извадих конуса изпод кушетката, където го бяха изритали, и дойдох да го скрия тук. Мисълта, че Гариус може да си го поиска, никога не ме беше безпокоила, а и той не попита за него — може би защото това би означавало да обвини мен или майка ми в кражба. Бях го скрил и бях изтласкал всяка мисъл за убийството от ума си: и конуса, и скривалището му, и цялата онази ужасна работа. Докато кръвната магия на Кара не пробуди тези спомени.
— Мой. — Грабнах го и го стиснах. Беше студен. Светлината запулсира през ръката ми, правейки плътта розова и превръщайки костите на пръстите ми в тъмни клечки. Увих го в една кърпа и го мушнах дълбоко в джоба си.
Изправих се, но останах на място, взирах се с невиждащ поглед в ъгъла. Казвам магията на Кара, защото именно нейното заклинание бе съживило онези мъртви спомени, тя беше смутила покоя им и ги бе пуснала да се преиграват отново и отново в черепа ми като някакъв чудовищен театър на сенките… само че ключът бе положил началото на всичко. Всъщност ключът на Локи бе отключил това — противно на съветите, аз го бях използвал, за да отворя врата към миналото, врата, която не можех да затворя. Зачудих се колко ли ще е трудно да се затвори вратата, която Снори си беше наумил да отвори.