Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Върнах дъската на мястото ѝ и през следващия час обикалях по коридорите на Римската палата. Тази нощ сънят не дойде лесно.
Трябваше да говоря с човек, който може да разбере какво ми се е случило. Помислих си дали да не отида при Гариус, но да търся съвет от човек, който не е напускал стаята си от шейсет години и никога не е излизал извън стените на двореца, ми се струваше глупаво. Пък и освен това властта се държеше от сестрите му. След половин ден размисъл реших да се обърна към немълчаливата от тях. Препасах церемониалната си сабя, преди да тръгна. Стражът на вратата щеше да ми я вземе, но баба щеше да забележи ножницата, а тя обичаше да вижда потомството си да се движи въоръжено.
Разходката до Вътрешния дворец беше почти достатъчно дълга, за да подкопае запасите ми от смелост дотам, че да свия обратно. Още стотина крачки и щях да го направя, но вместо това открих, че се изкачвам по стълбите към големия портал.
Десет войници от личната гвардия на кралицата стояха наредени по края на най-горните стъпала и търпяха жегата в пълните си брони. Рицарят на вратата се извисяваше над мен, с големия си шлем е алено перо.
— Принц Джалан. — Той сведе лекичко глава.
Изчаках за „ама вие сте мъртъв“, готов да се подразня, и усетих разочарование, когато думите не дойдоха.
— Искам да видя баба си. — Тя винаги провеждаше обедно заседание на дворцовия съвет в неделя след църква. Бях отишъл на римската литургия с надеждата да я видя там, но тя сигурно бе отишла в личния си параклис или пък бе пропуснала цялата тази досада, както обикновено правя аз. Епископ Джеймс бе отслужил литургията и беше изказал благодарности за завръщането на една изгубена овца в стадото. Аз лично бих предпочел формулировката „лъва победител в прайда“, но това поне правеше завръщането ми официално и означаваше, че Мейрес не може да ме убие тихомълком.
— Дворцовият съвет заседава, принце. — И рицарят потропа по вратата да поиска разрешение, след което отстъпи настрани да ме пропусне.
Дворът на Червената кралица не прилича на никой друг в региона. Крал Йолар Роунски държи пищен двор, където аристократите се събират със стотици да се обиждат, дърлят и да демонстрират последната мода. В нашия протекторат Адора дукът е настанил в двореца си философи и музиканти и благородници и дами от цялото кралство идват да ги слушат. В Кантанлона графът се слави с развратни дворцови празненства, които продължават повече от седмица и пресушават виното в градовете около столицата. Дворът на баба е по-суров. Делово място, където глупаците не се търпят дълго и рядко се мярка нова бляскава рокля, понеже няма публика за такава.
— Принц Джалан Кендет. — Дворцовият шамбелан Мантал Дрюс оповести пристигането ми, облечен в същото печално сиво, което носеше в деня на моето заминаване.
Десетината присъстващи се обърнаха към мен. Те значително отстъпваха по брой на кралските гвардейци, стоящи по краищата на залата, огромни в огнено-бронзовите си доспехи. Тези последните не ми хвърлиха и един поглед. По обърнатите към мен лица не се четеше никаква изненада, никакъв шепот не се разнесе зад ветрилата им — в двореца новините пътуват бързо. Сигурно вестта бе плъзнала между стражите и слугите през нощта, потвърдена тази сутрин от благородниците, които ме бяха видели на литургията.
Самата кралица не вдигна очи, вниманието ѝ бе погълнато от някакъв тип с лилава роба, прекалено тежка за сезона, който се беше привел пред трона и отправяше една или друга пламенна молба. Две от киселите стари придворни на баба стояха от двете ѝ страни, едната кльощава и кокалеста, а другата — яка сивокоса матрона над петдесетте, и двете заметнати със скучни черни шалове. Огледах се за Мълчаливата сестра, но не видях и следа от нея.
Мобилизирах решителността си и закрачих към средата на тронната зала, докато стари тревоги се редяха зад рамото ми. Постарах се да си наложа маската, която ми бе служила толкова добре с години: нахаканият принц Джал, герой от прохода, безразсъден мъжкар. Аз лъжа също толкова умело с изражението и езика на тялото си, колкото и с думи, и ми се иска да мисля, че пробутвам измамата доста добре. Придворните, или може би трябва да ги нарека днешните молители, защото никой от аристокрацията не оставаше при двора, след като си свърши работата, ми направиха път. Познах неколцина от тях: дребни лордове, баронът на Стромбол долу от сянката на Скоронските Аупи, търговец на скъпоценни камъни от Нороу, чиято дъщеря бях опознал доста добре за нощ-две… обичайните хора.
— А ето го и него! — Мъжът пред трона завърши молбата си с повишаване на глас над точката на благоприличие и посочи с пръст право към мен.