Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Грегъри ми се поклони рязко.
— Сега Шарал е сгодена за графа и ще се женят. Сигурен съм, че когато той чуе как сте подчинили сестра ми на разврата си, без да ѝ дадете възможност за съпротива, също ще поиска да защити честта си… и мисля, ще откриете, че когато един граф дойде да тропа на вратите ви, вече няма да можете да се криете зад полите на покойния крал Голот.
Грегъри се поклони за последен път към трона и излезе.
Само излизането на Грегъри отведе погледа ми до Мълчаливата сестра, застанала в най-дълбоката сянка вляво от големия бронзов портал, бледа като кост и увита в парцали, които изглеждаха сякаш са били мокри, когато ги е облякла, и са изсъхнали върху нея като сбръчкана втора кожа.
— Е, сине на Реймънд. — Гласът на баба ме накара да се обърна пак към трона. — Къде беше?
Погледнах към нея, седнала на метър над мен на своя подиум, и срещнах очите ѝ. Това беше Алика — същото онова момиче от замъка Амерот, което бе сложило началото на обсадата с милосърдното по нейните думи убийство на по-малката си сестра и я бе завършило окъпано в кръв сред останките на врага — с малко помощ от по-голямата си сестра, разбира се. Вярно, отминалите над пет десетилетия под слънцето на Червения предел бяха накарали плътта ѝ да хлътне около костите, бяха изсушили кожата ѝ до гъсти бръчки, но в очите ѝ се криеше същата безжалостна пресметливост. Нямаше да получа нищо от нея, ако ме сметнеше за слаб. Ако надушеше страха ми.
— Да не си глътна пак езика, дете? — Баба присви очи и тънките ѝ устни изтъняха още повече в неодобрителна линия.
Преглътнах и се опитах да си спомня всяка болка, която бях изтърпял, откакто напуснах града, всяка несгода, всеки ненужен момент на ужас.
— Бях където ме прати баба ми. — Врътнах се, за да посоча към стоящата до входа Мълчалива сестра. Тя повдигна вежди и ме дари с невесела усмивка, сляпото ѝ око почти сияеше сред сенките на лицето ѝ.
— Хммм. — Глухо буботене се изтръгна от гърлото на Червената кралица. — Вън. — Махна с ръка към хората зад мен.
Лордове или дами, търговци или барони, те бяха достатъчно умни да не протестират и да не се туткат, а се изнизаха навън, хрисими като овчици.
Портите се затръшнаха зад тях с екот като на погребална камбана.
— Имаш добри очи, момче. — Тя се взря в дланта си, отпусната на подлакътника на трона.
Цял живот се бях страхувал от тронната зала и всеки път, когато идвах тук, копнеех да се махна час по-скоро и с колкото се може по-малко шум. Сега обаче, макар че всеки мой нерв ми крещеше да бягам, бях дошъл по собствена воля и бях предизвикал Червената кралица да ми даде частна аудиенция. Бях посочил Мълчаливата сестра и бях изрекъл тайната ѝ. Пот се лееше от мен и се стичаше по ребрата ми, но си спомних как мама се беше опълчила на тази старица и как бе умряла час-два по-късно, не заради гнева на баба, а заради провала ѝ.
— Да. Имам добри очи. — Гледах към нея, но тя продължаваше да се взира в дланта си, сякаш четеше нещо по линиите там. — Достатъчно добри, за да те видя в замъка Амерот, с Уламир.
Кралицата повдигна вежди, сякаш смаяна от дързостта ми, после изпръхтя.
— За тази история се пее в кръчмите из цялата страна. Даже в Слов!
— Аз те видях в стаята под цитаделата — казах. — Сред най-добрите ти воини.
Тя сви рамене.
— Цитаделата е всичко, което остана. Всеки глупак би могъл да ти каже, че оцелелите са се събрали там.
— Видях машината и я чух да говори. Видях звездата на времето да пламти в синьо.
Тя сви ръката си в юмрук.
— И кой ти показа тези неща? Може би Скилфар? Отразени в леда?
— Сам си ги показах. Те са записани в кръвта ми. — Обърнах се да хвърля поглед към старата вещица до вратата. Тя не беше помръднала, но усмивката ѝ се бе стопила. — И видях как сестра ми умира. Тя притежаваше цялата магия, която търсехте в мен… но Синята дама ти отне този шанс. Едрис Дийн ти го отне. Защо не го уби за това? Сега той работи за Мъртвия крал… защо не се пресегнеш и не… — Направих жест с ръце, сякаш смачквам нещо. — Защо тя не го направи? — Посочих към Мълчаливата сестра, само за да открия, че е изчезнала.
— Едрис Дийн все още работи за Синята дама — каза кралицата. — Както и много други.
— Но Мъртвия крал…
— Мъртвия крал е като горски пожар — Синята дама насочва пламъците насам или натам за собствените си цели. Стоте си мислят, че тази война се води за Империята, но онези от нас, които стоят зад нея, знаят, че залогът е много по-голям.
Опитах се да си представя по-голям залог от цялата Империя. И не успях. Даже не се интересувах от империята, разделена или не. Исках само светът да продължи да се търкаля весело напред, както бе правил през целия ми живот, и да ми осигури безгрижна средна възраст и приятно старческо слабоумие, които да продължа да пропилявам, както пропилявах младостта си. Даже не исках да съм крал на Червения предел, въпреки мрънкането си. Дайте ми петдесет хиляди в злато, собствена къща и малко състезателни коне и няма да закачам никого. Ще порасна от богат и развратен младеж в неприлично богат и развратен старец, с хубава и сговорчива млада жена и може би шепа руси синове, които да запълват времето на хубави и сговорчиви бавачки. А когато възрастта ме надвие, ще се отдам на бутилката като скъпия ми татко. Само едно петно замърсяваше светлия въображаем хоризонт на моето бъдеще…