Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Искам Едрис Дийн да умре.
— Той е труден за откриване. — По лицето на кралицата личеше част от убийственото изражение, което бях видял при Амерот. — Сестра ми не може да го види, а службата му към Синята дама го е отвела далеч извън границите ни. Търпението е ключът. Накрая враговете ти винаги идват при теб.
Помислих си за Снори. Ключът беше ключът — Едрис щеше да дойде за него. И Снори щеше да го убие.
— Сестра ти — моята баба… — Чувствах се неудобно да обявявам роднинството ни толкова открито, но по време на пътешествията си бях разбрал, че знанието — нещо, което винаги бях отбягвал като досадна пречка за забавленията, — може да се окаже полезно в задачата да оцелееш. Тъй като притежавах толкова малко от него, реших да изложа каквото имам с надеждата, че баба ще попълни празнините. Ако има нещо, което знам за хората, от глупаците до мъдреците, то е, че им е трудно да не покажат, че знаят повече от теб — и разбира се, по този начин стесняват малко делящата ви бездна. — Сестра ти се опита да ме убие. Всъщност уби стотици хора… а го е правила и по-рано! — Изведнъж в съзнанието ми отникъде изникна Амерал Контаф, кръглото му лице, присвитите от подозрение очи. Само един от многобройните дворцови служители и трън в кралския ми задник, но човек, с когото бях говорил същия онзи ден и който беше загинал в пожара. Видях го на фона на виолетовите пламъци, озарен от сиянието им. — Я чакай… Амерал Контаф… той да не е…
— Внук на Уламир. — Червената кралица кимна. — Един от осемте. Ябълката, която падна най-далеч от дървото. — Впери в мен смъртно сериозния си поглед. Зачудих се дали е знаела колко далеч съм паднал аз от нейното дърво… ако ще си говорим за ябълки, то Джалан Кендет беше паднал от клоните на Червената кралица, изтърколил се надолу по хълма, цопнал в реката и отнесен в морето, за да бъде изхвърлен на брега на съвсем друга държава.
— Ами масовото убийство? — Върнах се на своята тема и се озърнах пак за Мълчаливата сестра, само за да открия със сепване, че сега тя стои зад трона, а виждащото ѝ око е твърдо като камък. Спомних си я как изглеждаше онази нощ в своите дрипи, докато рисуваше проклятието си по стените на операта.
— Тази война е започнала още преди аз да се родя, момче. — Гласът на баба прозвуча тихо и заплашително. — Не става дума за това кой коя корона ще носи. Не става дума за оцеляването на един град, страна, начин на живот или идеал. Троя е изгоряла заради едно красиво личице. Тук става дума за нещо повече от това.
— Назови го тогава! Всички тия високопарни приказки са много хубаво нещо, но това, което видях аз, бяха горящи хора. — Думите се изплъзнаха от мен, неудържими като кихавица. Нямах представа защо я дразня. Единственото, което наистина исках, беше да се махна от тази зала и да се върна към старите си занимания, прилагайки чара си върху дамите на Вермилиън. И въпреки това ето че критикувах втората най-могъща жена на света, все едно съм ѝ възпитател. Бързо понечих да се извиня. — Аз…
— Радвам се да видя, че си пораснал, Джалан. Гариус каза, че Северът или ще те направи мъж, или ще те прекърши. — Кълна се, че забелязах как устните ѝ трепват с най-слаб намек за одобрение. — Ако се провалим в това… Ако промяната, задвижена от Строителите, не бъде спряна, или по-скоро обърната, ако магията подивее и световете се разцепят, и всеки почне да се процежда в следващия… тогава всичко е в опасност. Самите скали ще изгорят. Няма да има държави, хора, живот. Ето за какво е тази дълга война. Това е залогът в нея.
Поех си дъх.
— И въпреки това… — започнах, докато мислите се блъскаха в ума ми. Войната е игра, за игрите са необходими двама играчи, другата страна има свои собствени цели. — Синята дама и онези, които работят за нея… те не се опитват да унищожат света. Или ако го правят, значи печелят нещо. Всеки си има някаква гледна точка.