Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
Стражите пред Портата на Ерик излязоха напред достатъчно чевръсто, двама от тях готови да ме отпратят и един останал малко по-назад със сведена пика. Стрелците на кулите над портата също ни обърнаха внимание. Портата на Ерик е предназначена за най-високопоставени гости, от кралски произход, и се отваря рядко.
— Чупката — каза единият от двамата. — Ако имаш работа в двореца, мини през Кухненската врата, там зад стария замък. Виждаш ли го? — И посочи към Марсилската крепост.
В този момент ми хрумна, че трябваше да си купя качулка, за да я отметна драматично и да се представя. При сегашното положение на нещата започвах от точката, в която оставам неразпознат.
— Аз съм принц Джалан Кендет, завърнал се от Далечния Север, и ще взема главата на всеки, който откаже да ме пусне в двореца на баба ми. — Изрекох думите с тон на отегчено раздразнение, като се молех никой от тях да не ме предизвика да изпълня заплахата си.
— Ъъъ. — По-младият от двамата, когото звездата на рамото на униформата бележеше като по-старши, засмука замислено устни. Предположих, че никой никога не се е приближавал до портата с лъжливо твърдение, че е роднина на Червената кралица. Е, някой пияница, толкова натаралянкан, че да е загубил чувство за самосъхранение, може и да го е правил, но не и трезвен млад мъж на кон. След още малко размисъл той се намръщи срещу мен. — Ще ида да проверя. Ако благоволите да почакате тук, господине. Коган, пусни ги да си починат на сянка.
И така, ние зачакахме в сянката на стените, потънали в мълчание. Чуваше се само как Нор лочи вода от поилката. Не беше точно пристигането, на което се надявах, но Вермилиън има доста принцове, а тези стражи не бяха от домашната ни гвардия.
Отне по-дълго, отколкото смятах за нужно, но накрая помощник-капитанът се върна с една позната фигура.
— Нед! — извиках и тръгнах към Дебелия Нед с разперени ръце.
Дебелия Нед, който изглеждаше по-мършав отвсякога, отстъпи крачка, после още една. Над себе си чух изскърцването на тетиви.
— Това съм аз, Нед. — Насочих пръстите и на двете ръце към лицето си и го дарих с омайната си усмивка.
— Не! — Нед поклати глава и провисналата му кожа се разлюля върху костите. — Но вие сте мъртъв, принц Джалан… вие… наистина ли сте вие? — Приведе се напред и се взря по-внимателно с уморените си стари очи.
Свалих ръце. Така или иначе нямах намерение да го прегръщам.
— Съвсем наистина. И при това не съм излязъл от гроба. — Тупнах се по гърдите. — Ето ме, жив и здрав. Съобщенията за моята смърт са силно преувеличени!
— Принц Джалан! — Дебелия Нед поклати смаяно глава и прокара длани по лицето си. — Как…
В този момент капитанът на портата се появи от страничната врата и забърза към нас, мечът му дрънчеше в ножницата.
— Принц Джалан! Моите извинения! Бяха ни казали, че сте умрял. Имаше ден на траур…
— Ден на траур ли? — Само един скапан ден?!
— По заповед на кралицата, за всички жертви от големия пожар в операта. Мнозина благородници загинаха в онзи ден…
— Един ден? — И дори не само за мен. — Я чакай — братята ми оцеляха ли?
— Вие бяхте единственият присъстващ от кралското семейство, принце. Братята ви са добре. — Мъжът се поклони, отстъпи крачка назад и простря ръка към страничната врата, канейки ме да вляза пред него.
— Един принц на Червения предел не се връща от мъртвите, за да влезе в двореца след шестмесечно отсъствие през някаква си странична врата, капитане. — Махнах към Портата на Ерик и гласът ми стана повелителен. — Отворете я!
При тези думи стражите се спогледаха. Капитанът, който изглеждаше малко притеснен, прочисти гърло.
— Ключът за Портата на Ерик се пази в съкровищницата, принц Джалан. Може да бъде взет само със специална заповед на Нейно величество, а и…
— Ами тогава тичай при баба ми и ѝ кажи, че чакам! — Някак си се закопавах сам, още преди да съм влязъл в двореца, но нямаше начин да позволя на някакъв си нахален капитан на портата и хората му да ми се кискат зад гърба, докато се промушвам през страничната врата.
— … а и без това в момента портата е затворена за ремонт. Ще трябва да бъдат отместени няколкостотин кила чакъл и да бъде сменена една от пантите, преди да може да бъде отворена…