Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Скай работеше върху скулптурата, изобразяваща нея и двете й сестри. Беше облечена в черно боди и избелял гащеризон и беше покрита с глина от главата до петите. До нея се виждаше бутилка с водка и водна чаша. Чашата беше пълна.

Не можеше да овладее чувствата си.

Беше наранила майка си. Представи си помръкналото лице на Огъста. Би могла да го извае от глина — лице на жена, която току-що е надникнала дълбоко в празната душа на най-малката си дъщеря. Фактът сам по себе си не беше новост, но беше шокирал Огъста. Скай беше прочела объркване и удивление в очите на майка си. Водката беше най-бързият изход от положението. Отпи от чашата си и сякаш всичко се отдалечи от нея и престана да я засяга.

Новото й творение обаче беше преизпълнено с любов. Скай не беше изобразила лицата на жените, но добре знаеше коя от трите беше Каролайн, коя — Клий, и коя — самата тя. И трите бяха вдигнали леко глави нагоре, към небето, и в позата им се четеше благодарност и жажда за живот. Така искаше да се почувства Скай някой ден.

Благодарна и щастлива, че живее. Отново вдигна чашата и този път я пресуши.

Членовете на семейство Ренуик бяха овладели до съвършенство способността да се прикриват и да лъжат. Каква беше алтернативата им? Ако приемеха да видят истината, тя щеше да ги съсипе. Ако не бяха лицемери, родителите й щяха да се разведат — Скай беше сигурна в това. Предпочиташе да ги запомни като влюбена двойка, така както се разправяше в официалната версия. Двамата бяха обиколили заедно целия свят и винаги водеха и децата със себе си. Наемаха къщи в прекрасни местности, където Хю можеше да рисува. Бяха създали един фантастичен свят, който най-сетне се беше разпаднал.

Скай беше кръстена на един остров, разположен на запад от Шотландия. Когато порасна достатъчно, за да разбира, родителите й й разказваха за малката къщичка, в която отседнало семейството с двете си малки дъщерички. Говореха за онези дни от живота си като за време на истинско блаженство, през което Хю ходел за риба и рисувал, а Огъста всеки ден се разхождала с децата до морето.

Девет месеца по-късно баща им беше предпочел да прекара Коледа с друга жена, а съпругът на тази жена беше нахлул в «Хълма на светулките» с намерението да избие всичките му обитатели…

Скай чу стъпки по стълбището и се обърна. Саймън беше застанал така, че да не го вижда, но тя забеляза сянката му, очертаваща се на пода. Изпита облекчение, че е той, а не майка й. Той остана неподвижен още известно време и тя почувства как негодникът събира кураж да влезе при нея. Дори го чу как поема дълбоко дъх.