Град на стълби [City of Stairs - bg]

Вод Дрински седи на брега на Солда и се опитва да убеди сам себе си, че не е чак толкова пиян. Изпил е почти цяла стомна сливово вино и си повтаря, че ако наистина е толкова пиян, виното ще му е загорчало в устата, а то все още е така прекрасно на вкус. А и виното му е нужно, за да оцелее в студа. Ами да, я как се къдри на пара дъхът пред устата му! А реката влачи големи парчета лед, черната вода бълбука под по-тънките участъци, които са прозрачни като стъкло! Нощта е студена, значи му е простено, че си угажда с винцето, нали така?

Поглежда на изток към стените на Баликов, гигантски бели скали, грейнали под лунната светлина. Мръщи се на стените и казва:

— Тъй я! — Оригва се. — Простено ми е!

Зяпа и бавно си дава сметка, че на хълма зад него има някаква странна примигваща оранжева светлинка.

Огън. Един от складовете в комплекса, изглежда, гори.

— Леле-мале. — Чеше се по главата. Трябва ли да извика някого? Към момента това му се струва трудно осъществимо, затова той отпива нова глътка, въздъхва и казва отново: — Леле-мале.

Тъмна сянка се появява при телената ограда около комплекса със складовете. Нещо грамаданско.