Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
До слуха му стигна рев на динозавър, но явно идеше отдалеч. Грант си сложи очилата за нощно виждане, които беше взел от Тим, и пак се огледа. Проследи с поглед извивката на рова и най-после видя онова, което търсеше — тъмната ивица на алеята за обслужване, която водеше до сграда с плосък правоъгълен покрив. Сградата не беше много висока, но се виждаше ясно. При това не беше далеч — на около половин километър от дървото, на което се беше покатерил Грант.
Когато той се спусна на земята, Лекс подсмърчаше.
— Какво има?
— Чух едно живонто.
— То е далече, няма да дойде насам. Будна ли си вече? Хайде.
Грант поведе децата към оградата. Беше висока четири метра и завършваше със спирала от бодлива тел. На лунната светлина им се стори още по-висока. Ровът с вода беше непосредствено зад нея. Лекс със съмнение огледа оградата.
— Ще можеш ли да се изкатериш по нея? — попита Грант.
Тя му подаде ръкавицата и бейзболната топка.
— Разбира се. Фасулско е — каза тя и се закатери нагоре. — Но бас държа, че Тими не може.
— Затваряй си устата — сопна се брат й.
— Тими го е страх от височини.
— Не е вярно.
— Вярно е — подразни го тя, като се изкачи още по-нагоре.
— Лъжеш.
— Тогава ела да ме хванеш.
Грант се обърна към Тим, който беше пребледнял. Момчето не помръдваше.
— Ще се справиш ли, Тим?
— Разбира се.
— Да ти помогна ли?
— Тими е страхопъзльо — извика отгоре Лекс.
— Ама че тъпачка — каза Тим и започна да се катери.
— Ще умра от студ — оплака се Лекс.
Водата в рова стигаше до кръста им и миришеше лошо. И тримата се бяха прехвърлили през оградата без произшествия, само дето Тим си беше скъсал ризата в бодливата тел отгоре. После се бяха спуснали в рова и сега Грант търсеше откъде да излязат от другата страна.
— Ама как само накарах Тими да се покатери — каза Лекс. — Обикновено си умира от страх.
— Благодаря ти за помощта — заяде я Тим.
На лунната светлина виждаше как по повърхността на водата плават някакви буци. Тръгна по протежение на рова, като оглеждаше бетонните стени на отсрещната страна. Бетонът беше гладък, нямаше как да се качат.
— Бррр — потрепери Лекс и посочи водата.
— Няма да те ухапе, Лекс.
Най-после Грант намери място, където бетонът се беше напукал, а в пукнатината имаше някакво пълзящо растение, което се спускаше към водата. Той започна да се катери по него и растението издържа тежестта му.
— Хайде, деца!
Скоро и тримата се озоваха на поляната. Прекосиха я и след няколко минути стигнаха насипа, край който минаваше тясната алея за поддръжка. Ниската бетонна сграда се намираше вдясно от алеята. Минаха покрай два сензора за движение и Грант с тревога забеляза, че не работят нито те, нито прожекторите. Захранването беше прекъснато преди повече от два часа и още не го бяха възстановили. Някъде в далечината чуха рева на тиранозавъра.
— Да не е наблизо? — уплашено попита Лекс.
— Не — отвърна Грант. — Вече не сме в неговата зона.
Спуснаха се по един тревист склон и се приближиха към бетонната постройка. В тъмнината от нея лъхаше нещо заплашително, приличаше на бункер.
— Каква е тази къща? — попита Лекс.
— Тук ще сме в безопасност — отвърна Грант с надеждата, че е прав.
Входът беше толкова широк, че през него можеше да мине камион. Вратата беше от дебели стоманени решетки. Надзърнаха през тях и видяха, че сградата представлява нещо като склад. Вътре бяха наредени бали сено и разни инструменти.
Вратата беше заключена с голям катинар. Докато Грант го разглеждаше, Лекс се промъкна през решетките.
— Хайде, момчета — подкани ги тя.
Тим се промъкна след нея.
— Мисля, че и вие ще можете, доктор Грант.
Момчето беше право. Разстоянието между решетките не беше голямо, но Грант успя да се провре през тях. Щом се озова вътре, усети, че е капнал от умора.
— Дали ще намерим нещо за ядене? — попита Лекс.
— Тук има само сено.
Грант разкъса една бала и я разстла по бетонния под. В средата й сеното беше топло. Те легнаха върху него и усетиха топлината. Лекс се сви до Грант и затвори очи. Тим легна и прегърна сестра си. Грант чу тръбните звуци на зауроподите в далечината.
Децата не проговориха. Почти веднага задишаха равномерно. Грант вдигна ръка да погледне часовника си, но беше много тъмно и не се виждаше нищо. Усети топлината на заспалите деца, сгушили се до него.