Момиче за шпионина
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #9
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Момиче за шпионина». Краткое содержание книги:
— И тя нищо няма да докаже. Всички микрофончета в една фабрика ги правят — и за МВР, и за ФСК и за Вася Крокодила от Люберци!
— Кой е този Вася?
— Така, събирателен образ. Моля те, не прибързвай, Костя. С нервите и акъла всичко ни е наред, полека-лека капе и материалчето… Изобщо започвам да мисля, че не военното разузнаване ни е пробутало микрофоните.
— А кой тогава?
— Ами ако е началникът на следствения отдел Шелковников?
— Каквооо?
— Той, той, защо се чудиш?
Меркулов се взря в мен с нямо изумление, после каза:
— И спориш с мен! Ярко изразена мания за преследване. Или за величие?
— Това пък защо?
Меркулов не отговори, но аз и сам разбрах от какво предположение се удържа той: че като началник-отдел аз щях да му харесвам повече, отколкото Шелковников. Меркулов искаше да ме види на този пост. Обяснявам на Костя мислите си: моят пряк началник много иска да помогне на чиновника от кметството Селиверстов, който е забъркан в далаверите на фирмата „Геронт-сервиз“, но аз не се поддадох на откровеното му съучастничество.
— Той сега няма защо да те ухажва — пак възрази Меркулов. — Нали си предал вече делото в съда.
— Дело имаше още тогава, когато материалите от следствието лежаха на бюрото ми.
— Трябва да лежат не на бюрото ти, а вътре в чекмеджетата или още по-добре в сейфа, ако не работиш в момента с тях — назидателно каза Костя.
— Сред нас бродят другари, за които бравите и ключалките на сейфовете не са проблем — мрачно отбелязах аз.
— Между другото това ми напомни, че отправих запитване до отдела за материално-техническо снабдяване на разузнаването, контраразузнаването и МВР — получавали ли са в асортимента на спецматериалите химикал за екстрено унищожаване на документи. Отговориха ми, че у нас такива вълшебни средства още никой не е получавал, имаме по-прости, които унищожават документите заедно с чантата. Но оттам ми дадоха и полезна информация — нали сега всичко е за продан — от въртокъщника до еднократните разтворими гащи. Защо да няма магазин, където можеш да купиш подслушваща апаратура или такова прахче, с каквото е обработена онази чанта. Разбираш ли? Ако отчетеш този фактор и прибавиш към него персоните на всички господа, които си напъхал в затвора за своя не особено дълъг живот — представяш ли си колко са потенциалните заподозрени?! Така че дай по-добре да извадим микрофоните, да вдигнем малко шум, та да разберат „приятелчетата“, че няма защо да ни пробутват техниката си!
— Аха! Който идва при нас с „буболечка“…
— … с нея и ще си отиде!
— В едно не си прав, учителю и началнико, простия криминален контингент няма да рискува да се вмъкне в Главната прокуратура, за да ни лепи микрофончета. Тия бандити няма да влязат по своя воля в нашата кантора, това да не ти е в чужд апартамент да се вмъкваш…
— Така е било някога, Саша! Вече няма нито честна бандитска дума, нито правила. Сега, който има мангизи, той е отгоре. Макар че вероятно за едно си прав — обикновените криминални типове не биха се захванали с това. Знаеш ли защо те препирам с микрофоните и с делото на Керуд?
— Е?
— Вече ти казвах — скоро армията ще влезе в чеченския конфликт. Това ще бъде гражданска война, която ще удари и по обикновените хора, и по сложните дълбокомислещи политици, и по армията. Министърът на отбраната се хвали, че за два часа ще превземе Грозни.
— А какво, не му ли стигат?
— Не съм сигурен. Той няма да воюва срещу овчари, а срещу генерал „афганец“. Моята позиция е еднозначна: колкото и да е лош генерал Дудаев, трябва добре да се претегли всичко, преди да открием огън, и да се постараем да направим така, че да не стреляме срещу населени пунктове. Знам, че в армията много от офицерите са срещу такава война. Разбирам, че президентът се страхува от лошия пример — откъсне ли се от матушката Чечня, може да я последват и други. Но твърде неудобна страна избраха, за да наплашат субектите на федерацията. Готвя се да пледирам за тези, които откажат да воюват. А това означава, че скоро ще ме изритат от това кресло, ще започнат рокади и премествания… Затова е по-добре да си вържеш гащите, та да не падаш много отвисоко, разбра ли?
— Работата е там, Костя, че в момента ми е останало само това обстрелвано „Волво“ и убийството на Мешчерякова. Връзвам го към следствието за Керуд, макар че нямам с какво особено да се аргументирам. По-просто би било да предам по местоживеене това убийство в районната прокуратура, но ми се струва, че са я ликвидирали заради Керуд, тоя неизвестен американец…