Кралят на казиното

— Ако все така продължава да мълчи, ще се наложи вие да разкажете всичко, което ви е известно за контактите на Павлов с Робърт Уест.

Павлов мълчеше.

— Започвайте, Александър Борисович.

— Името на мъжа, който седи до Анатолий Сергеевич, е Андрей Андреевич Василиев с псевдоним Робърт Уест. Изключително талантлив играч на карти и по-конкретно на „двайсет и едно“. Повече от година е работил за Алберт Георгиевич Попов-Городецки, като, кажи-речи, е обрал касите на доста казина из цяла Русия, а по-късно е минал под „опеката“ на нашия събеседник. Заедно с Уест полковник Павлов е направил голяма обиколка из Европа и Щатите. Играта на Уест е била безпощадна и неотразима. Сумите, спечелени в европейските и американските казина, възлизат на милиони долари…

— И къде са сега тия парици? — простовато присви очи Самсонов.

— По-добре попитайте полковника.

— То той мълчи! Или вече имате желание да кажете нещо, Анатолий Сергеевич? Ето на, мълчи! Продължавайте, Александър Борисович!

— След завръщането си от чужбина Павлов се е срещнал с небезизвестния Ваня Монголеца в едно ресторантче на „Пречистенка“…

— Срамота, полковник от ФСБ с всепризнат бандит?! — поклати глава генералът. — И за какво са разговаряли?

— За какво могат да разговарят двама партньори? За наркотици, за тайните складове във Воронеж, за убийството на Уест…

Турецки блъфираше, всъщност не знаеше съдържанието на разговора, но блъфът му излезе сполучлив.

— Аз нямам нищо общо с убийството на Уест — глухо проговори Павлов.

— Момент — каза Самсонов, вземайки от бюрото някакъв лист. — „Установено е, че А. А. Василиев е въвел в паметта на компютъра си повече от сто хиляди комбинации за играта на карти. При обиска на апартамента му компютърът не бе открит…“ Това съм го приготвил за вас, Александър Борисович.

Заповядайте. Не съм чел по-нататък, но от този доклад вие ще узнаете кой е източникът на получените сведения.

— Всъщност компютъра ли търсехте в апартамента на Уест, Анатолий Сергеевич? — попита Турецки. — Намерихте ли го, или ви попречиха?

— Значи ви е известно, че някой е попречил? — поинтересува се Самсонов.

— Естествено!

— И кой?

— Полковник Саргачов. Валера.

— Валера ли — изхъмка Павлов. — Познавате ли го?

— С него се познаваме от много години.

Мълчанието на Павлов се оказа в негова полза, той разбра какво точно искат да узнаят от него и сега пресмяташе дали не може да извлече изгода от по-нататъшните си действия.

— Бих могъл да опровергая тази информация или поне да взема мерки за нейното опровергаване, но не искам. Чувствам се уморен от всичко това — поде накрая Павлов.

— Да продължа ли, Николай Василиевич? — обърна се Турецки към генерала.

— Ами щом като той е уморен…