Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Кралят на казиното
Кралят на казиното - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кралят на казиното

Электронная книга - «Кралят на казиното». Краткое содержание книги:

СБОГОМ, КУЗМИНСКИ! („Независимая газета“) Скандалният политик Владимир Кузмински е убит снощи в Хонконг. Лидерът на либерал-социалистите бил наръган с нож в публичен дом. КОЙ ПИЕ И КОЙ ПЛАЩА? („Коммерсант“) Убийството на Кузмински повдига отново парливите въпроси. Кой плащаше за екстравагантния живот на скандалния националист? Кой издържаше безбройните му телохранители и съветници — повечето от които с криминално минало? ГОЛЯМОТО УЖИЛВАНЕ (Запис със специални средства) — Значи имаш нужда от яки и опасни момчета, а? — Горили мога да си купя и сам. Искам във всеки град, където отида, да се усеща откъде духа вятърът. — Ясно. Но аз много си ценя името, драги. — Именно затова ви давам трийсет процента. — Петдесет. — Разбрахме се…
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 173
Перейти на страницу:

Когато се прибра в кабинета си, генерал Самсонов нареди издирването на Павлов да бъде прекратено.

При обиска в апартамента на Андрей Василиев бяха открити множество пръстови отпечатъци по мебелите и по най-различни предмети. Турецки бързо получи дактилоскопската карта на Саргачов. С вицепремиерката обаче въпросът бе по-сложен, не беше толкова лесно да се открият образци от нейните пръстови отпечатъци, затова следователят бе принуден да се обърне към генерал Самсонов. След два часа на бюрото му вече се мъдреше красива кристална гарафа с изящна чаша за вода. Експертите криминалисти установиха идентичност между следите от пръсти, намерени по различни предмети в апартамента на Василиев, и пръстовите отпечатъци в дактилоскопската карта на Саргачов, както и тези върху гарафата и чашата, взети от кабинета на Стрелникова. Стана ясно, че полковник Саргачов и госпожа Стрелникова са посещавали апартамента на Уест, в което впрочем Турецки изобщо не се съмняваше, но сега вече поне разполагаше с някакви доказателства за този факт. Обаче за сериозен разговор със заподозрените не достигаше една доста съществена подробност: трябваше да се докаже, че те са били в апартамента на Уест в деня на неговото убийство, а също така и че именно те са дали заповедта за отстраняването на гениалния картоиграч.

— Мисли, Слава, мисли — за кой ли път вече повтаряше Турецки на своя приятел, — как да докажем, че имат вина за смъртта на Андрей Уест?

— Само ако си признаят. Друг начин няма. Трябва да ги приберем — намръщено отговаряше Грязнов.

— Абе ти си знаеш само едно! Да ги приберем! Размърдай си малко мозъка!

— Излез им с блъф. Подложи ги, така да се каже, на високо напрежение. Притисни ги до стената, в тая работа си спец.

— Кого бе? Кого ме съветваш да притисна?

— И двамата. Имаш им пръстовите отпечатъци. А Уест е избягал от апартамента си като луд. Щом влязат в кабинета ти, ще пуснеш марша. Погребалния! И те ще проговорят. Марша, дето е записан на касетата. Мисля, че именно така са дали заповед за убийството на Уест.

Турецки погледна приятеля си и весело се разсмя:

— Слава, Славаа, косите ти побеляха, а умът ти още не е дошъл!

— Върви тогава да гониш Михаля — обиди се Грязнов. — Нали изчака да ти вземат Фишкин, ще дочакаш и тебе да забършат. И те ще го направят на драго сърце!

— Фишкин не са ми го взели, а просто го преместиха от един затвор в друг. Но сега в кабинетите на началниците се монтират западногермански климатици. Знаеш ли от кого?

— Ами то това си е рушвет. Днес климатици, утре — гаранция. И чао, Фима, шапка на тояга!

На вратата деликатно се почука. Влезе Алексей Петрович Кротов, неотразимият агент на всички московски оперативни ведомства. Той се ръкува с Турецки и Грязнов, седна до масата и извади своя „Беломор“.

— Не ни мъчи, Алексей, ами казвай какво има — не издържа Слава.

— В Хабаровск е загинал Дмитрий Николаевич Скворцов — каза Кроткия и млъкна.

— Дима Скореца?

— Той.

— Разчистване на сметки? — попита Турецки.

— Едва ли. Подробности не са ми известни, но се знае, че е трябвало да получи „стока“.

— Сигурно наркотици? — предположи Грязнов.

— Наркотици Монголеца си има с тонове във Воронеж.

— А тогава каква е била „стоката“ според теб?

— Вероятно оръжие.

— Това са твои предположения, нали?

— Със сигурност знам, че напоследък Монголеца се сближи с Гирихан, а на чеченците им трябва оръжие. Особено ракети.

— Все пак успя ли да научиш защо толкова са си домилели един на друг? Имам предвид Монголеца и тоя Гирихан — поинтересува се Турецки.

— Казаха ми, че Монголеца му изплащал дълг.

— Какъв?

— Чеченците не са подкрепили Тофик Алиев при разчистването на сметките, а са имали подобна възможност. Стояли са настрана, все едно че нищо не се случва. А ако Гирихан се беше намесил, Монголеца бая щеше да се озори.

Иззвъня телефонът. Турецки вдигна слушалката, изслуша мълчаливо каквото му казаха и лаконично отговори:

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)