Пазачът на фара [bg]

Ерика увеличи темпото и усети как започва да се поти. Навън нямаше много хора и тя кимаше на всички, с които се разминаваше. С някои от тях разменяха по няколко приказки. Повечето хора я питаха за Ана, но Ерика отговаряше лаконично. Струваше й, че състоянието на сестра й е твърде лична тема, за да говори с всички за това. Още не искаше да споделя топлата надежда, която изпълваше гърдите й. Засега всичко беше твърде несигурно.

След като подмина редицата рибарски бараки покрай брега, тя се спря и погледна нагоре към „Бадис“. Искаше й се да размени няколко думи с Вивиан и да й благодари за съветите, но стълбите й изглеждаха като непреодолимо препятствие. Помисли малко и се сети, че може да стигне до горе от другата страна. Този път беше значително по-лесен от изкачването по стълбите.

Тя завъртя уверено тежката количка и се насочи към следващата улица. Когато най-сетне стигна до върха на стръмния хълм, Ерика така се беше задъхала, че имаше чувството, че дробовете й ще експлодират. Но вече се бе изкачила и можеше да отиде до „Бадис“ от горната страна.

– Ехо? – викна тя и пристъпи вътре.

Беше оставила количката пред входа. Нямаше нужда да вади чантите за бебета, което не беше проста процедура, преди да е проверила дали Вивиан изобщо е там.

– Здравей!

Вивиан се показа иззад ъгъла и видимо се зарадва, щом видя Ерика.

– През квартала ли минаваше?

– Надявам се, че не те безпокоя? Ако е така, кажи. С момчетата просто се разхождаме.

– Изобщо не ме безпокоиш. Влизай, ще те почерпя нещо. Те къде са?

Вивиан се огледа нетърпеливо и Ерика посочи към количката.

– Оставих ги да си лежат. Не бях сигурна дали си тук.

– Имам чувството, че напоследък съм тук денонощно – засмя се Вивиан. – Ще можеш ли да ги вземеш сама, за да сервирам нещо през това време?

– Ще се справя, нямам избор – каза Ерика с усмивка и отиде да вземе синовете си.

Имаше нещо във Вивиан, което те караше да се чувстваш добре, когато си около нея. Ерика не знаеше защо точно, но в нейно присъствие се чувстваше по-силна. Понесе Антон и Ноел в чантите им и щом стигна до масата, ги остави отгоре и седна.

– Подозирах, че не бих могла да те изкуша със зелен чай, затова ти сварих малко от онази отрова за лисици, която обичаш.

Вивиан й намигна и остави пред нея чаша кафе. Ерика с благодарност прие катраненочерната напитка, след което погледна подозрително към блудкавата течност в чашата на Вивиан.

– Свиква се, повярвай ми – каза тя и отпи. – В това тук има купища антиоксиданти. Помага на тялото да предотврати появата на рак. И това е само едно от полезните действия.

– Аха – каза Ерика и отпи от кафето си.

Без значение колко полезен бе чаят, тя не можеше без кофеин.

– Как е сестра ти? – попита Вивиан и погали Ноел по бузата.