Среднощният диамант [bg]

Джоана се засмя:

— Не сме много, но ни има. Трябва да продължим да упорстваме. Сигурна ли си, че не искаш да работиш за мен?

Когато се върна, Том носеше тежка торба и започна да раздава злато. Плати на всеки от нас по десет златни монети и запази останалото за онези, които бяха отишли в скривалището. За миг бях стъписана, че държа толкова много пари. После се задействаха старите инстинкти от Осфро. В някои квартали демонстрацията на богатство беше равносилна на това да си просиш ограбването. Бързо прибрах монетите в един вътрешен джоб на наметката.

Някои мъже в нашата група искаха да останат и да си опитат късмета, но ние, останалите, се отправихме към вратата. Внезапно Андрес спря и се загледа през стаята. Стъписване, а после гняв изпълни лицето му.

— Я вижте кой е там! Това са онези копелета, дет' си мислят, че могат да наричат всички еретици и да ги пребиват.

Завъртях се, накъдето посочи, и веднага открих масата, чак най-отзад в дъното, която беше привлякла погледа му. Около нея седяха десетима мъже, задълбочено вгледани в картите си. Разпознах няколко. На едно празненство неотдавна бях зърнала членове на патрулите, които издирваха еретици, да идват до задната врата на кухнята, за да докладват на Уорън. Това бяха някои от членовете, избрани сред „обикновените граждани“. По-елитните членове на патрула вероятно играеха карти само в плантацията на Чеймбърс.

И разбира се, познавах много добре един от играчите. Грант.

Том сложи ръка на рамото на Андерс.

— Остави ги на мира. Упълномощени са от губернатора.

— Мислиш, че това има значение за мен? — Андерс сви рамо и отърси Том от себе си. — Те са хората, които арестуваха братовчедите ми тази седмица! Счупиха ребрата на единия и избиха няколко зъба на другия. И това е само част от стореното.

— Андерс…

Но Андерс вече хукваше гневно далече от нас, като си проправяше път през стаята и изблъскваше настрана всеки, който препречеше пътя му.

— По дяволите — каза Том и забърза след Андерс. Илайджа, Малкия Том и аз също понечихме да го последваме. Джоана ме хвана за ръката над лакътя:

— Не го прави. Ще стане страшна каша. Тръгни си с мен, докато можеш.

— Не мога. — Оставих я и настигнах останалите.

Никой на масата още не беше забелязал приближаването на Андерс. Грант изглеждаше особено съсредоточен върху картите си и това ме наведе на мисълта, че може би наистина беше дошъл да играе, а не да събира информация.

Андерс се приближи до един от членовете на патрула, дръпна го рязко за ризата и го удари с юмрук толкова силно, че той политна назад и се блъсна в друга маса, като разпръсна монети и карти. Стаята притихна, а другите членове на патрула — включително Грант — скочиха на крака. Той ме разпозна на мига. Погледите ни се сключиха и дори той не можа да прикрие изненадата си веднага.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — запита друг мъж от патрула.