Републиката на крадците [bg]
- Автор: Линч Скотт
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Рива
- ISBN: 978-954-320-531-8
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Републиката на крадците [bg]». Краткое содержание книги:
„В „Република на крадците“ има колоритно действие, валят остроумия, пълно е с изобретателни кроежи, точно както любителите на тази поредица са свикнали да очакват“. Уайърд
„Фентъзи свят, уникален сред себеподобните си… Ако търсите забележителна нова поредица фентъзи, не бива да пропускате тези книги. Казано с една дума, тези книги са СТРАХОТНИ!“ Сан Франсиско Ривю
— Именно. Да я караме открито. Аз съм звярът, а ти — мошеникът.
— Съгласен съм. Ти, чаровният умник, си звярът. Няма обаче смисъл да насилваме нещата, преди да знаем пред какво сме изправени. Бъди звяр, който се държи мило, докато не го предизвикат.
— Значи, тогава изобщо няма да влизаме в роли, така ли?
— Майната му, една подробност по-малко, която да осерем. А и нали Търпение каза, че тези хора ще ни гледат в очите. Дай да направим експеримент.
— Хайде, започвай отново да говориш — обърна се Джийн към корпулентния млад мъж.
— Радвам се, че ви виждам живи и здрави, господа! — Непознатият се приближи и Джийн забеляза, че е топчест и червендалест, с изражението на човек, който иска да угажда и да му угаждат. При все това очите му зад изящните оптикали гледаха умно и изпитателно. Косата му не успяваше да се задържи ни най-малко на място около ушите, но пък мъжът имаше дебела и добре оформена плитка, която висеше като черно гарваново крило и стигаше до кръста му. — Когато чухме за корабокрушението, много се притеснихме. Напоследък езерото Амател е толкова спокойно, трудно е да се повярва, че…
— Корабокрушение? — учуди се Локи. — А, да, онова толкова удобно корабокрушение! Какво друго би могло да ни принуди да се появим тук без хубави дрехи и средства? За съжаление, всичко се случи много бързо, ужасно бързо, но ми казаха, че сме оцелели.
— Ха! Прекрасно. Не се страхувайте от нищо, господа. Аз съм тук, за да оправя положението по отношение на всичко. Казвам се Никорос.
— Себастиан Лазари — протегна ръка Локи и Никорос се здрависа с изражение на учудване върху лицето.
— Таврин Калас — каза Джийн; ръката на Никорос беше суха, стисна ръката му здраво.
— Е, какво да кажа, господа? Благодаря ви! Каква неочаквана проява на доверие. Много ми е приятно.
— Проява на доверие ли? — каза Локи. — Прощавай, Никорос, не познаваме Картейн. Не съм сигурен, че разбирам какво сме направили.
— О, много глупаво от моя страна! — каза Никорос. — Моите извинения. Така е, защото… Е, вие сигурно ще ни вземете за наивни мамини синчета, но искам да ви уверя, че… това е въпрос на традиция. Тук, в Картейн, ние сме близо, извънредно близо до имената, които са ни дали. Заради Присъствието, както се сещате.
Джийн веднага усети, че Никорос произнася думата с главно „п“.
— Искаш да кажеш, че Вързо…
— Именно, заради маговете от Исас Схоластика. Когато говорим за Присъствието, просто се опитваме да проявяваме уважение. Всъщност ние напълно сме свикнали с тях. Не са обект на любопитство така, както би било другаде. Всъщност аз ви уверявам, че изглеждат като обикновени хора. Ще се изумите!
— Не се и съмнявам — съгласи се Локи. — Е, това са полезни сведения. Да разбирам ли, че трябва да пазим имената си в тайна, когато ни запознават с картейнци?
— Ами да. Това е много древно суеверие, което се превърна в обичай след падането на стария Трон. Повечето от нас използват титли, получени при раждането, или прякори. На мен ми казват Никорос Виа Лупа, тъй като кантората ми е на Вълчото авеню. Но и само „Никорос“ върши работа.
— Задължени сме ти — каза Джийн. — Всъщност с какво точно се занимаваш?
— Търговски застраховател съм. На кораби и кервани. Но в случая връзката е, че съм в изборния комитет на партия Дълбоки корени. Нещо като координатор на партийната дейност.
— Наистина ли имаш влияние върху партийната дейност?
— О, несъмнено. Фондове, операции — в определени граници. Но след като става въпрос за това, господа, най-важното ми задължение е да действам според вашите инструкции. Щом ви помогна да се настаните, разбира се.
— Значи, разбираш естеството на нашата задача — каза Локи. — Имам предвид, истинското естество.
— О, да, напълно. — Никорос потупа няколко пъти носа си отстрани с пръст и се усмихна. — Онези от нас, които са на върха, разбират, че половината от борбата е, така да се каже, неконвенционална. Много държим на това! В крайна сметка от партията Черен ирис се готвят да постъпят по същия начин с нас. Ние смятаме, че дори може да доведат специалисти, каквито сте вие.
— Не се съмнявай, че са го направили — каза Локи. — От колко време се занимавате с това?
— С партийна работа ли? Ами от десетина години. В социален аспект това е най-голямото начинание. По-забавно е от играта на билярд. На последните избори работих с един специалист. Осигурихме девет места и почти спечелихме! Този път имаме големи надежди.
— Е, колкото по-бързо се настаним, толкова по-скоро ще подхраним тези надежди! — каза Джийн.