Детето на нощта [bg]

Дарик тръсна юздите на коня си, който направи две-три крачки. Даде знак на Горстан да направи същото. Срещнаха се в празното пространство между редиците кавалеристи. Пълко- водецът се постара да говори тихо.

- Дано чуя от вас, че не сте уговорили с Черните криле това нападение.

- Генерале, всеки има своите умения и качества. Черните криле твърдяха, че ще овладеят кораба без затруднения. И го направиха. Никой дордоверец не пострада, а Ериан вече е в на­шите ръце.

- По своя воля сте оставили една от своите магьосници във властта на Ловците на вещери?! С нищо не сте по-добри от тях.

Дарик стискаше до болка юздите, за да се въздържи от ня­кой яростен жест. Не искаше да проявява слабост пред войни-, ците си.

Горстан неловко се поразмърда на седлото.

- Генерал е, има дни, когато дори против волята си трябва да се съюзим и със самите демони, за да преборим по-голямо зло. Тъкмо такива дни настъпиха и Балея ще ни бъде благодарна за избора, който направихме.

- Ериан е от Дордовер! - изсъска Дарик.

- Тя е своенравна бунтарка, която сама избра участта си, ко­гато напусна Школата и обрече всички ни с това. Нима сте сляп за фактите?

- Не съм, но не мисля и че тъкмо тя трябваше да стане жер­тва на злобата на Черните криле.

- Това състрадание ще ви тласне към провал - поклати гла­ва Горстан.

- Същото мога да кажа за вашия гнусен сговор.

Горстан се позамисли и подхвърли:

- Да смятам ли, че още подкрепяте споразумението между старшите магове на нашите две Школи?

Дарик усещаше пулсирането на вена в шията си. Всеки миг от обучението и опита му го подтикваше да кимне безмълвно и да си затвори очите за последствията, да прехвърли вината и угризенията на онези, от които получаваше заповеди. Така пос­тъпваше професионалният войник. Обикновено...

- Те убиват всичко, което са безсилни да разберат - промъл­ви генералът.

Горстан сви рамене.

- Понякога няма друг път.

Дарик лесно си представи как тлъстите бузи на Вулдарок се тресат, докато кима доволно. Дори съюз с Ксетеск изглеждаше по-поносим от онова, в което го бяха въвлекли. Бавно и дълбо­ко пое дъх, преценяваше какво ще се случи след думите, които реши да изрече.

- Не мога да говоря от името на онези, които ми е поверено да предвождам. Но лично аз не ви давам подкрепата си. Нито пък съм съгласен с убеждението ви, че целта оправдава средст­вата. От вашите постъпки ми се повръща и изпитвам само през­рение към Дордовер и онези в Листерн, които съставиха този отвратителен план.

Горстан се подсмихна.

- Генерал Дарик, според мен това се нарича измяна.

- Щом казвате.

- Вулдарок позна, че трябва да очаквам неприятности от вас.

- По-правилно би било да каже „почтеност“. Достойнство, което явно рядко се среща напоследък.