![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Бих препоръчал същото, но в момента съм малко сърдит на Алфред. Правете каквото искате, мой човек.<sm>
Томи Паркър огледа подземието на Хуертас. Ръката му несъзнателно тръскаше спрея.
— Устройствата, които поставихме в ДженДжен… мислех, че идеята е моя. Аз, големият гений. Може да са всякакви… бомби, отрова, някакъв шпионски хардуер. Но сега сме в северната част на комплекса. — Той посочи стената до останките. — Това гледа към Соренто Вали. Там има няколко стари входа. Можеше да използваме тях, но според проучванията ми системите за сигурност бяха по-сложни. Сега вече не ми пука, дори да включим всички аларми!
— Не мърдайте — каза лаптопът. — Обградени сте от смъртоносни оръжия!
Нещо малко и черно се появи от тъмнината.
— Видях едно такова на Гилман Драйв. — Мири се приближи към робота. Той се обърна и се чу изщракване като от зареждане на пълнител.
— Мири… — Робърт я дръпна за ръката, но Томи се приближи от другата страна и машината се завъртя към него.
Паркър стоеше на седем крачки от нещото. Част от предишното му самообладание се бе върнала.
— Обзалагам се, че това е бот за превземане на мрежи. Натъпкан е с комуникационна екипировка и е безполезен, като е сам.
— Наоколо има стотици. Не ни принуждавайте да ги използваме — каза лаптопът.
Мири се дръпна от Робърт и се приближи до робота.
— Видях само един.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Само един е, но…</sm>
В този момент се случиха няколко неща. Робърт дръпна Мири зад себе си. Томи се приближи с насочен спрей. Робърт подскочи напред, чу се изщракване и Паркър падна с писък.
Робърт се втурна напред и стисна втвърдения въздух. Не можеше да вижда през гела, но пък това го пазеше от машината. Засили се и я блъсна в пода. След това още веднъж. Роботът се разпадна на части — всяка беше обвита в мъгла. Карлос и Мири също се включиха и започнаха да тъпчат парчетата. През мъглата пробягаха искри.
След секунди машината бе мъртва. Единственият звук идваше от хриптенето на Томи. Уини се бе навел над него.
— Как си, Томи?
— Тая железария… ми изгори… пейсмейкъра.
Карлос коленичи до него.
— Вомен шаси ле наге джикирен. Убихме робота, доктор Паркър.
Томи изръмжа разбиращо, въпреки че се гърчеше на пода.
— Ще те измъкнем оттук, Томи, — каза Уинстън и се обърна към Робърт. — Без повече игрички, чу ли ме?
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Проклятие. Паркър беше толкова интересен тип. Добре де, ще ви помогна да го спасите. А ако след това и вие ми помогнете, може би ще успея да изпълня нашата сделка. Какво ще кажеш?</sm>
Робърт погледна през зелените букви и кимна на Уинстън Блънт.
— Никакви игрички.
Томи все още се гърчеше от болка, но все пак успя да каже през спазмите:
— Магнитната карта… в джоба ми.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Хе. Голям съм магьосник. Тази древна карта всъщност работи. Малка изненада за Алфред.</sm>
Гласът от лаптопа — Алфред? — засега мълчеше.
— Трябва да счупим този лаптоп — обади се Карлос. — Врагът ни наблюдава през него.
Мири пристъпи към стария компютър и каза:
— Мисля, че ако измъкнем кабела, лошите ще изчезнат.
— Изключи го тогава!
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Чакай. Откъде мислиш, че идвам аз! Какво, като Алфред ви наблюдава? Вие имате нужда от мен. Ако ме изключите, ще трябва да…</sm>
Мири вдигна лаптопа и погледна непознатите конектори, след това посегна…
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Мразя Мири.</sm>
… и измъкна оптичния кабел.
За момент всички се ухилиха като идиоти. Томи дори успя да се засмее.
— Отскубнахме се от каишката. Ще трябва… да ме носите… аз ще ви показвам пътя.
— Ще те измъкнем, Томи. Ще се оправиш. — Уини го вдигна с две ръце, под рамената и коленете. Паркър не беше много тежък, но Уини залитна.
— Аз мога да го нося — обади се Робърт.
Блънт го изгледа на кръв и той млъкна. След това обаче ръцете на Уини не издържаха и за малко щеше да изтърве Паркър.
— Държа го. Държа го!
Мири го заобиколи и хвана лявата ръка на Томи. Уини не протестираше, може би защото тя въобще не го попита. Робърт хвана двата крака и всички тръгнаха по коридора. Най-отзад вървеше Карлос, носеше останалата екипировка.