Парижка вендета [bg]

— Намери ми място за кацане — рече в микрофона той. — Трябва да приземя самолета.

— В Еври, на петдесет километра оттук, има частна писта. Изолирана, без нищо наоколо. В момента ги предупреждаваме да разчистят района. Как се държи самолетът?

— Като укротена жена.

— Иска ти се, а?

Моторът внезапно кихна и спря. Перката направи няколко оборота по инерция и замря. После стартерът изръмжа и двигателят отново забоботи. Беше се включил сам, без чужда помощ. Щурвалът се откъсна от ръцете му и самолетът навлезе в остър десен завой. Моторът изрева на пълни обороти, задкрилките се спуснаха. Явно някой се опитваше да възстанови контрол над машината.

— Какво става? — попита Стефани.

— Предполагам, че това нещо се обиди на пренебрежителната ми забележка. Явно си има свой мозък.

Тялото му политна от острия ляв завой. По всяка вероятност електрониката беше объркана, а приемникът се опитваше да открие сигнала, който насочваше самолета към Айфеловата кула. Чесната започна да набира височина, но няколко секунди по-късно спря. Корпусът се тресеше като необуздан кон. Щурвалът вибрираше, педалите на лоста за управление потъваха и изскачаха обратно.

— Така няма да стане — промърмори Малоун. — Кажи на онзи изтребител да се приготви за стрелба. Ще издигна този сандък на максимална височина, а после ще скоча. Кажи на пилота да ми даде малко време, преди да изстреля ракетата.

За пръв път от началото на радиоконтактите между тях Стефани не възрази. Той насочи носа нагоре, прибра задкрилките и натисна лоста с цялата тежест на тялото си. Чесната беше принудена да набира височина. Моторът започна да вие като на автомобил, преодоляващ голяма стръмнина.

Очите му се заковаха на висотомера.

1200, 1500, 2000 метра.

Ушите му писнаха. Малоун реши да скочи от 2500 метра и освободи лоста за управление в момента, в който стрелката докосна делението. Изчака самолетът да се върне в хоризонтално положение, свали слушалките и нахлупи вълнената шапка. Следващите няколко минути не обещаваха нищо приятно.

Той освободи резето и бутна вратата. Леден въздух нахлу в кабината. Без да чака неизбежния страх, Малоун се претърколи навън. Не забрави да се оттласне с крака, за да се отдалечи от корпуса на самолета.

Беше скачал с парашут само два пъти през живота си. Веднъж в авиошколата, а втори път преди година в Синай. Но помнеше указанията на инструктора, свързани с напускането на самолета. Извиваш гръб, разперваш ръце и крака, не позволяваш на тялото да се търкаля. Липсата на висотомер го принуди да брои. Парашутът трябваше да се разтвори някъде на 2000 метра. Дясната му ръка потърси въженцето на гърдите. Никога не изчаквай повече от необходимото, предупреждаваше инструкторът. В продължение на един безкраен миг сърцето му спря, защото не можеше да напипа въженцето. После пръстите му се увиха около халката.